“Спомням си ежедневната тревожност, когато започнах училище. Това усещане се запази и дори се влоши. Когато бях на 12 години, ми поставиха диагноза “генерализирано тревожно разстройство”. Наред с това, имам и много хронични заболявания, включително Синдрома на Ehlers-Danlos, така че през целия си живот все се разболявах от нещо, което само добавяше към тревожността ми. Повечето неща, за които се притеснявах, не бяха конкретни. Не се опасявах от отвличане или взрив в училището, просто усещах един облак, надвиснал над мен, който ми нашепваше, че ще се случи нещо лошо. Много хора ми казаха неща от сорта на „Няма за какво да се притесняваш“ или „Просто се отпусни!“, но това “просто” изобщо не е толкова просто. Генерализираната тревожност е трудно за обяснения състояние, което понякога ме връхлита в моменти, когато никой дори не осъзнава, че съм притеснена. Но, повярвайте ми, винаги е там. Опитах анти-тревожни медикаменти, но те нямаха голямо въздействие върху мен. Опитах дълбоко дишане и медитация, но всеки път, когато се опитвах да седя мълчаливо, тревожността просто ставаше по-силна. И, повярвайте ми, аз се опитах да „спра да се притеснявам“, но това е много, много по-силно от мен.”

Анна, 26 г.

Хората с генерализирано тревожно разстройство изпитват крайно притеснение, което често пречи на съня и обикновено се съпровожда от телесни симптоми като умора, главоболие, гадене, мускулно напрежение, раздразнителност, изпотяване или усещане за задух, понякога съпътствани и от проблеми с концентрацията и признаци на депресия.

Лечението с антидепресанти или други медикаменти, самостоятелно или комбинирано с психотерапия, може да облекчи състоянието.

Генерализираното тревожно разстройство е много повече от нормалното безпокойство, което хората изпитват всеки ден. То е хронично и страдащите изпитват силна тревога и напрежение, често без причина. Това разстройство включва предвиждане на бедствия и натрапчиво безпокойство за здравето, финансите, семейството или работата. Има обаче и случаи, в които само мисълта за предстоящия ден предизвиква безпокойство. Хората с генерализирана тревожност не могат просто да спрат да се тревожат, макар обикновено да осъзнават, че голяма част от страховете им са неоправдани. Страдащите изглеждат неспособни да се отпуснат и често имат проблеми с треперене или заспиване. Много хора с генерализирана тревожност се стряскат по-лесно.

Когато нивото на тревожност е ниско, хората с подобна диагноза могат да бъдат в социум и да работят. Въпреки че в общия случай, не избягват определени ситуации в резултат на състоянието си, хората с генерализирана тревожност могат да имат трудности при извършването на най-простата ежедневна дейност, ако тревожността им е тежка. Разстройството се развива постепенно и може да започне от всяка точка на жизнения цикъл, но обикновено се проявява за пръв път между детска и средна възраст.

Симптоми

Генерализираната тревожност се характеризира с шест или повече месеца хронична, преувеличена тревога и напрежение, което е неоснователно или много по-тежко от нормалното безпокойство, познато на всеки от нас. Хората с това разстройство обикновено:

• Не могат да контролират прекомерното си притеснение
• Изпитват затруднение да заспят или да спят пълноценно
• Изпитват мускулно напрежение
• Очакват да се случи най-лошото
• Тревожат се прекомерно за финанси, здраве, семейство или работа, дори когато няма признаци за задаващи се неприятности
• Не могат да се отпуснат
• Раздразнителни са
• Лесно се стряскат
• Лесно се уморяват
• Имат трудности с концентрацията

При деца и тийнейджъри с генерализирана тревожност безпокойствата и притесненията често се свързват с качеството на представяне или компетентността в училище или на спортни събития. Случва се и притесненията да бъдат съпътствани от усещане за неотложност и перфекционизъм, които да карат страдащите да се чувстват толкова несигурни, че да имат необходимост повторно да извършат вече изпълнени задачи, за да постигнат съвършенство.

Рискови фактори

Жените биват диагностицирани с генерализирана тревожност малко по-често, отколкото мъжете. Следните фактори могат да увеличат риска от развитието ѝ:

Личност. Човек, чийто темперамент е плах или нерешителен, или който избягва нещо опасно, може да бъде по-податлив на от останалите.

Генетика. Рискът от поява на генерализираната тревожност е по-висок при пациенти, които имат семейна история в тази насока.

Преживявания. При хората с генерализирана тревожност нерядко роля играят значителни промени в живота, болезнени или негативни преживявания по време на детството или скорошно травматично или негативно събитие. Хроничните медицински заболявания или други психични разстройства също могат да увеличат риска.

Причини

Амигдалата е част от мозъка с форма на бадем, която се състои от групирани неврони и определя кои спомени да бъдат съхранени. Смята се, че амигдалата служи като комуникационен център между отделните части на мозъка и е отговорна за обработка на емоциите. Тя може да сигнализира, че съществува заплаха, като по този начин предизвиква в отговор страх или тревожност. Изглежда, че емоционалните спомени, съхранени в централната част на амигдалата, могат да играят роля в разстройства, включващи множество различни страхове и фобии, докато останалите й части могат да бъдат замесени в други форми на безпокойство:

• Негативни мисли и неадекватни спрямо реалността вярвания (когнитивни изкривявания)
• Перфекционизъм
• Непреработени минали негативни преживявания

Усложнения

Генерализираното тревожно разстройство може да доведе или да влоши други физически аспекти на здравословното състояние, например:

• Храносмилателни или чревни проблеми, като синдром на раздразнените черва или язви
• Главоболие и мигрена
• Хронична болка
• Проблеми със съня и безсъние
• Сърдечни проблеми

Генерализираното тревожно разстройство често се проявява паралелно с някои психични състояния и комбинацията от симптоми може да направи диагнозата и лечението още по-предизвикателни. Някои заболявания, които обикновено се появяват при генерализирано тревожно разстройство, включват:

• Фобии
• Паническо разстройство
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
• Депресия
• Суицидни мисли или опит за самоубийство
• Злоупотреба с наркотични вещества

Когнитивната поведенческа терапия (КПТ) е едно от най-ефективните лечения за генерализирана тревожност. Проучвания са установили, че ползите от КПТ могат да бъдат по-устойчиви и дълготрайни в сравнение със случаите, в които са били прилагани медикаменти. Когнитивният аспект помага на хората да променят негативни или тревожни мисловни модели, които подкрепят и провокират техните страхове, а поведенческият способства за промяна на начина, по който реагират на ситуации, предизвикващи безпокойството им.