„Не съм луд. Лекарите трябва да разберат, че никой няма да се държи по този начин просто защото му е скучно и иска да се забавлява. За мен е една малка смърт всеки път, когато вляза в стаята на лекаря, очаквайки най-накрая да чуя това, което през цялото време се върти в главата ми. Много хора ми казаха, че когато паниката ме удари, просто трябва да започна да мисля позитивно или да си визуализирам щастливи моменти. И аз работя върху това, но, повярвайте ми, дори и да си представяте пеперуди, това не е особено силно оръжие срещу чудовищната мисъл „имам рак“.

Стефан, 63 г.

„Веднъж имах някаква ужасна кашлица и трябваше да бъда хоспитализиран. Мислех, че имам рак на белия дроб, но диагнозата беше различна – белодробна емболия. Когато потърсих информация за състоянието в Гугъл, се оказа, че е подобно на сърдечен удар, но на белите дробове. Оцелях, но тъй като бях ужасен, след време реших да поискам второ мнение. Другият лекар отрече поставената ми диагноза, но пък така и не ми каза какво е обяснението за състоянието ми. Така че прекарах 4 години, търсейки причината за това, което ми се случи, и за мен това беше първата стъпка към моята идея фикс. Оттогава се изследвах за всички видове рак, диабет, множествена склероза, артрит, различни редки заболявания. Има няколко болници, в които повече няма да стъпя, тъй като намирам лекарите там за невежи и незапознати със симптомите, които изпитвам.“

Иван, 45 г.

Горните два разказа са примери за чувствата, които изпитва един хипохондрик – живот, основан на постоянен страх от неизбежна, предстояща смърт. Медицинското състояние, наречено хипохондрия, се определя като притеснение от въображаема болест с преувеличени симптоми, независимо колко незначителни са те, които продължават поне шест месеца и причиняват значителен дистрес. При хипохондрията се наблюдава тенденцията да се появи между 20-ата или 30-ата година от живота и засяга поравно и мъжете, и жените. Понякога състоянието може да се прояви след заболяване на приятел или член на семейството или като вторично заболяване от депресия или генерализирано тревожно разстройство.

Хипохондриците започват да живеят в един порочен кръг, изпълнен с постоянно измъчващи ги мисли за тежки заболявания. Така те се откъсват от интересите и задълженията си, губейки радост от живота. В основен фокус за страдащите от хипохондрия се превръщат техните симптоми – загубата на апетит, безсъние, главоболие. Това още повече ги кара да вярват, че наистина че са тежко и неизлечимо болни.

Въпреки че състоянието често се разглежда като безвредно, страдащите знаят добре, че то може да се превърне в опустошителна мания. Болестта често се превръща в централна част от идентичността на пациентите, изпитващи неоснователна тревожност по отношение на всякаква психическа и физическа симптоматика, която откриват у себе си, независимо колко малък и неоснователен е симптомът. Те са убедени, че е въпрос на време да бъдат диагностицирани със сериозно заболяване. Именно заради това правят всичко възможно да намерят доказателства за наличието на своята болест, подлагайки се на множество изследвания и посещавайки най-различни специалисти.

Противно на някои твърдения, хипохондриците не се преструват или опитват да получат внимание. Те наистина изпитват затруднението, за което говорят, просто за техните чувства нямат очевидна медицинска основа. Това обаче, което е трудно за приемане от хипохондриците, е, че и нормалните, здрави хора имат понякога симптоми. Страдащите обикновено обръщат екстремно внимание на телесни усещания, които повечето хора приемат за нормални или пренебрегват. При хипохондрията разстроеният стомах става знак за рак, а главоболието може да означава само мозъчен тумор. Стресът, който върви заедно с тези притеснения, може допълнително да влоши симптомите.

Благодарение на интернет революцията е много по-лесно отпреди да бъдеш хипохондрик. Бързият достъп до здравна информация в мрежата определено помага на много хора да вземат образовани решения относно своето здраве и медицинско лечение, но може да бъде катастрофален за тези, които изпитват притеснение и тревожност по здравни въпроси. Ако до неотдавна можехме да получим информация относно здравословното си състояние единствено посредством книгите и допитването до доктор, днес, благодарение на само едно кликване на мишката, имаме налична лавина от източници, теми и изследвания.

За да бъде диагностициран с хипохондрия, е необходимо пациентът най-малко 6 месеца да изпитва тревожност относно своето здраве, дори и след като лекарите са заключили, че няма основания за такава.

Причини за хипохондрия

Точната причина за хипохондрията все още не е ясна, но следните фактори могат да изиграят значителна роля:

Вярвания и убеждения: Предполага се, че хората с това заболяване трудно толерират несигурността, свързана с неприятни или необичайни телесни усещания, и притежават нисък праг на болка. Това може да ги накара да си мислят, че всички тези телесни усещания са сигурен знак за здравословен проблем, и затова да търсят доказателства, които да потвърдят наличието на сериозно заболяване. Друга причина за отключване на хипохондрия могат да бъдат самокритичността, перфекционизмът или комбинацията от двете.

Семейство: Предполага се, че страдащите са по-склонни да изпитват тревожност относно здравето си, ако имат родители, които се притесняват прекалено много за собственото си здраве. Понякога се случва човек да започне добива подобни страхове, когато наближи възрастта, на която е починал някой от родителите му, особено ако смъртта на родителя е била преждевременна. Хипохондрията може да се появи и след сериозно заболяване в детството или след смъртта на близък приятел или роднина.

Медиите и интернет често допринасят за развитието на хипохондрията, тъй като статиите, телевизионните предавания и рекламите за сериозни заболявания, които излъчват, често са неясни и непълни. Неправилното представяне на риска и погрешното идентифициране на симптомите допринасят за развитието на страх от болести.

Симптоми при хипохондрия

Някои симптоми включват:

• Чести посещения при лекар, дори и при най-малките симптоми – лекарят определя отсъствието на медицинско заболяване, но страдащият изпитва недоверие, започва да посещава и други специалисти и продължава упорито да търси причина за симптомите, които изпитва.
• Прекомерна тревожност относно здравето.
• Постоянно говорене за болести – темата за болести и заболявания се превръща в център на разговорите с приятели и познати.
• Прекомерна самодиагностика – когато прочете или чуе за някаква болест, хипохондрикът си мисли, че и той обезателно страда от тази болест.
• Постоянна проверка на кръвно налягане, сърдечен ритъм, непрекъснати изследвания на тялото за откриване на нещо необичайно.
• Болният от хипохондрия отказва да ходи на училище, работа или обществени места поради страх от възможни заболявания.
• Постоянно търсене в интернет на възможни болести и техните симптоми.
• Настояване за безкрайни изследвания и операции.

Как могат пациентите да бъдат „излекувани“, когато продължават да вярват, че са сериозно болни, въпреки всички медицински уверения и други доказателства за противното? Това е въпрос, който отдавна затруднява лекарите, лекуващи хипохондрията.

Ето го и евентуалния отговор: Когнитивната поведенческа терапия, популярен тип терапия, която набляга на това, как мисленето засяга чувствата, действията и дори физическите симптоми, учи пациентите на нови начини за справяне с проблемите, за да могат да променят своите  нежелани чувства и поведения. Ново проучване показва, че само шест 90-минутни индивидуални сесии от тази терапия намаляват значително симптоматиката и дистреса на страдащите от хипохондрия. Нещо повече, това подобрение продължава да е налице в по-нататъшни изследвания, съобщават изследователи от Харвард. Докато другата изследвана група от 85 хипохондрици, които не получават този вид терапия, не показват подобно подобрение.

Тази терапия е ефективна, защото се стреми към основния проблем – начинa, по който тези пациенти мислят за симптомите си. Те са склонни да смятат, че всичко, което ги притеснява, има медицинско обяснение, когато всъщност това невинаги е вярно.  Болката в долната част на гърба е перфектен пример за неприятно усещане, което невинаги има медицинско обяснение.