„Чувствах се неловко, когато някой ми отправяше комплимент; чувствах се така, сякаш не го заслужавах. Мразех моята ниска самооценка, която се дължеше на външния ми вид. Аз съм дебела и няма да използвам по-меки епитети, за да се опиша, защото това е самата истина. Истински се срамувах от тялото си, докато не осъзнах, че то е единственото, което имам. Трябваше да се науча да живея по възможно най-добрия начин с него. Затова днес аз обичам себе си, обичам своите корем, стрии и целулит. А здравословното ми състояние е супер! Няма да спра да живея или да се обичам, защото някои хора ме намират за грозна. Винаги ще има някой, който да мисли това, независимо дали сте слаби, или дебели. Затова бъдете щастливи такива, каквито сте!“
Ана, 18 г.
Това е мисъл на една млада жена, която през целия си осъзнат живот се е борила постоянно и ожесточено със своята неувереност и ниска самооценка.

Според изследователите Морис Розенбърг и Тимъти Оуенс, автори на книгата „Хората с ниско самочувствие: колективен портрет“, хората с ниско самочувствие са склонни да проявяват свръхчувствителност, особено към признаци на отхвърляне и неодобрение. Те са твърде раними и виждат отхвърлянето и неодобрението към себе си във всичко и всеки. Иронията е, че понякога тези хора се сблъскват с подигравки, лошо отношение или презрение тъкмо защото го провокират с постоянните си подозрения и очаквания. А истината е, че животът в цялото му разнообразие постоянно подлага на изпитание самооценката и самочувствието ни.
Като участници и наблюдатели в обкръжаващия ни свят, ние не само оценяваме своите външност, таланти и способности, но и неизбежно ги сравняваме с тези на околните. Често това сравнение е отправната точка на представата, че нашите черти и качества са по-лоши, отколкото тези на другите. Тъкмо така се превръщаме в най-строгите си критици – посредством самонаказания, пребиваване в постоянен страх и тревожност и ограничаване на собственото си развитие и успех.
Тази суров вътрешен критик, за когото говори и д-р Робърт Фишстоун, всъщност представлява един критичен вътрешен глас, който допринася за ниската самооценка – а тя може да има сериозни последствия. Нашите вътрешни възприятия, правилни или погрешни, са това, което предопределя и обуславя желанието и необходимостта от контакт с другите. Когато някой вярва, че не е харесван и не може (или не заслужава) да намери одобрение, той започва да избягва взаимодействие с хората и развива отбранително или дори цинично поведение.
На какво се дължи ниската самооценка?
Ниската самооценка се формира в детството, когато родителите (или други значими хора) са били изключително критични. Ако потребностите от утвърждаване и безусловна любов не биват посрещани, детето расте с усещането за малоценност и започва да вярва, че не е достатъчно добро и важно в очите на родителите си. В комбинация с разнообразните стресови фактори, с които несигурното дете неизбежно ще се сблъска по-нататък в живота си на възрастен, липсата на увереност и ниската самооценка се превръщат в неизменни другари по житейския път.
Преодоляването на ниската самооценка е дълъг и комплексен процес, който изисква своето време и – най-често – и психологическа помощ. Терапията предлага съвместно преживяване, което стъпка по стъпка да идентифицира вътрешните бариери, пречещи на здравословното и адекватно възприятие за себе си. Когато то вече е налице, може да се пристъпи към персонализирани упражнения, предназначени да укрепят самооценката и увереността и да формират нова, позитивна философия за себе си и живота.
Свържете се с мен
Обадете се на телефон +359 897 212 144 всеки ден от 9:00 до 19:00 часа или ми пишете в онлайн формата по-долу. Всички запитвания направени през формата за контакт в извън работно време ще бъдат обработени в рамките на следващия работен ден.