Понякога физическата болка има символично значение и за да можем да разчитаме тази символика, е необходимо да разбираме езика, на който говори тялото с нас чрез сигналите, които ни изпраща.

„35-годишната Силвия преживява трудни отношения със семейството си. Тя помага на своите родители не само финансово, но и се грижи за тях, особено за болния си баща, който след преживян инсулт коренно се променя. Силвия не може да повярва, че непознатият човек срещу нея е бил някога любящият и всеотдаен баща, с когото е свикнала. Именно този човек сега се гневи за всичко, проявява агресия и не спира да тормози и нея, и майка й.

Постепенно това негово поведение разстройва все по-силно Силвия. То се повтаря почти всеки ден, докато в един момент Силвия започва да страда от астматични пристъпи. Когато започва терапия, си дава сметка, че баща ѝ я задушава с поведението си и че се бори за всяка глътка въздух.“

Когато не можем да дишаме с пълни гърди заради тежестта на нещо или някого, астмата ни застига. Живеейки в тежка, гнетяща атмосфера, както в случая на Силвия, ние започваме да се борим за глътка въздух. Това заболяване може да се задейства от неблагоприятната обстановка в работата или в семейството. Някои деца заболяват от астма заради силно контролиращите си и протективни родители, които почти ги задушават в прегръдките си. Известният лекар, психотерапевт и писател Валери Синелников смята, че повечето астматици трудно плачат: „Астматиците в реалния живот не плачат изобщо. Такива хора сдържат сълзите си, както и риданията. Астмата – това е сподавено хлипане… опит да изразиш нещо, което не можеш да покажеш по друг начин.”

Колкото и да се опитваме да не забелязваме, да забравим, да изтласкаме от съзнанието си стреса, конфликтите, душевните травми и напрежение, скритата обида и страховете си, тялото помни всичко и рано или късно ни го припомня. Зигмунд Фройд пише: „Ако изгоним проблема през вратата, то той под формата на симптом се връща през прозореца.”

Психосоматично разстройство

Психосоматичното разстройство, известно още като психо-физиологично разстройство, е заболяване, което свързва ума и тялото. Физиологичното функциониране на тялото бива повлияно от психологическото напрежение, което или причинява, или влошава вече съществуваща болест.

Етиология

Точната причина за появата на психосоматичното разстройство е неизвестна. Изследвания са установили обаче, че физическите нарушения, свързани с психически стрес, се дължат на хиперактивност на нервните импулси, изпратени от мозъка до другите части на тялото. Тези сигнали провокират секреция на адреналин в кръвта, което води до състояние на тревожност.

То може да бъде предизвикано от различни фактори:

Генетика: Изследвания сочат, че определени генетични аберации (отклонения) могат да се превърнат в пряка причина за това състояние.

Биологични състояния: Промяната в глюкозния метаболизъм и нивата на аминокиселините в кръвта могат да предизвикат психосоматично разстройство.

Стрес: Хората, преживели стресови събития като травма, злоупотреба, чести боледувания, страх, депресия, гняв, вина, несигурност и загуба на близък, също са по-податливи на това разстройство.

Семейство: Родителското отсъствие и трудностите в отношенията с близките са сред основните причинители на психосоматични разстройства.

Рискови фактори на психосоматичното разстройство

Психологическите фактори могат до известна степен да променят картината на медицинското състояние. Любопитна е например връзката между стреса и диабет тип 2. От гледна точна на психосоматиката, причините за диабета се коренят в неудовлетворената потребност от любов и нежност, например при чести семейни конфликти или продължителен стрес. Хроничният глад за любов провокира желанието от засищане на празнотите с нещо сладичко за хапване. Следва преяждане, затлъстяване, повишено ниво на захарта в кръвта и сериозната диагноза – диабет.  Според Валери Синелников организмът на диабетиците им подсказва следното: „Ти ще можеш да си доставяш сладко отвън, само ако направиш живота си „сладък“. Научи се да се наслаждаваш. Избери си само приятното за теб. Направи така, че всичко в този свят да ти носи радост и наслаждение.“

Рак: Много са факторите, отговорни за развитието на рак при хората. Изследванията сочат, че психологическият стрес може да повлияе на способността на тумора да расте и да се разпространява.

Хипертония: Някои психологически фактори като стрес и траурни събития в живота имат непряка връзка с нивата на кръвното налягане.

Артрискосклероза: Учени са стигнали до извода, че развитието на коронарна сърдечна болест е свързано с няколко рискови фактора, сред които депресията, тревожността и стресът.

Респираторни проблеми: Освен различните етиологични влияния, емоционалният стрес е основен фактор, който провокира бронхиална астма.

Стомашно-чревни проблеми: Образуването на пептична язва също е свързано със стресови събития в живот на индивида. Смята се, че язвата може да е провокирана от тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене, наследствена предразположеност, висока концентрация на солна киселина  в стомаха, а също и от бактерията хеликобактер пилори.

Хората с язва, в голяма част от случаите, са тревожни, раними, неуверени в себе си личности, които същевременно са хиперотговорни и крайно взискателни към себе си, винаги недоволни от постигнатото и склонни към самобичуване и „самоизяждане“. Нерядко язва се появява при хора, “заседнали” в някаква ситуация и резистентни към новото в живота си.

Поговорката гласи: „Причината за язвата не е това, което ядете, а това, което яде вас.”

Какво представлява соматизацията?

Соматизацията се дефинира като тенденция към проява на психологическо безпокойство под формата на физически симптоми. Изследване, което наблюдава 100 пациенти в рамките на 3 години, установява, че за 567 нови оплаквания от 14 често срещани симптоми (болка в гърдите, умора, замайване, главоболие, оток, болки в гърба, задух, безсъние, коремна болка, импотентност, загуба на тегло, кашлица и запек), физическа причина бива открита само в 16% от случаите.

Това не означава, че само 16% от всички тези оплаквания имат физическа причина, а останалите 84% имат психосоматична, а по-скоро, че за огромния процент (84%) от симптомите няма известна физическа причина. Все още не знаем например какво причинява мигрената, но това не означава да заключим, че тя има само психологическа причина.

Психосоматичното разстройство е вид начин за справяне чрез боледуване. Често за симптомите няма медицинско обяснение – има болка, но няма данни за заболяване. Те започват в момента, когато човек достига до своят физически и емоционален предел, който е специфичен за всеки. Психоаналитиците говорят за психосоматичен тип личност.

Бащата на психосоматиката, Франц Александер, дефинира седем класически психосоматични заболявания, познати още като „свята седморка“: есенциална (първична) хипертония, язва на стомаха, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм, бронхиална астма, колит и невродермит. Днес списъка с психосоматични разстройства далеч надхвърля седем.

Психосоматичните заболявания включват следните заболявания:

• Ревматоиден артрит
• Хипертония
• Исхемична болест на сърцето
• Язвен колит
• Синдром на раздразненото дебело черво
• Стомашна язва
• Бронхиална астма
• Атопичен дерматит
• Тенсионно (причинено от напрежение) главоболие
• Диабет тип 2
• Ревматоиден артрит
• Хипертиреоидизъм
• Мигрена
• Хронична болка

Лечение на психосоматични разстройства

Разбира се, не всяка физическа болест е сигнал за психически проблеми или травми. Но ако все пак страдате от дадено заболяване, което не се повлиява от предписаните медикаменти, може би си струва да се замислите, дали животът ви не е изпълнен със стрес и конфликти и дали вашите здравословни проблеми не са предизвикани от определени преживявания или страхове.

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) често се препоръчва като лечение за психосоматично разстройство. КПТ помага на пациентите да получат по-задълбочено разбиране за състоянието си и да научат нови начини за справяне с и решаване на своите проблеми. В допълнение, терапията научава пациентите да определят реалистични цели за бъдещето и да идентифицират и променят поведението или мислите, които имат отрицателно въздействие върху живота им.