Митове и факти за биполярно разстройство

Мит: Хората с биполярно разстройство не могат да усетят подобрение и водят нормален живот.

Факт: Много хора с биполярно разстройство имат успешна кариера, щастлив семеен живот и чудесни взаимоотношения с околните. Животът с биполярно разстройство несъмнено е предизвикателство, но с адекватно лечение, придобиване на умения за справяне и подкрепата на любимите хора можете да живеете напълно нормално, осъществявайки добър контрол върху симптомите.

Мит: Хората с биполярно разстройство се люлеят напред-назад между мания и депресия.

Факт: Някои хора наистина търпят смяна на екстремни епизоди на мания и депресия, но повечето пациенти са по-често депресивни, отколкото манийни. Манията може да бъде толкова лека, че да не се разпознава като такава. Трябва да се знае, че при хората с биполярно разстройство съществуват и периоди без симптоми.

Мит: Биполярно разстройство засяга само настроението.

Факт: Биполярното разстройство засяга също и енергийното ниво, преценката, паметта, концентрацията, апетита, съня. Освен това, биполярно разстройство е свързано с тревожност, злоупотреба с психоактивни вещества и води до други здравословни проблеми като диабет, сърдечни заболявания, мигрена и високо кръвно налягане.

Мит: Приемът на лекарства е единственият начин за контрол на биполярното разстройство.

Факт: Докато медикаментозното лечение е в основата на лечението на биполярното разстройство, психотерапията и стратегиите за самопомощ също играят важна роля. Можете да контролирате симптомите си, като спортувате редовно, получавате достатъчен за нуждите си сън, храните се здравословно, наблюдавате настроението си, поддържате нивата на стрес сведени до минимум и се обграждате с позитивни хора.

Мания  (силна еуфория)

Манията е състояние на необичайно приповдигнато настроение и възбуда, неотговарящо на обстоятелствата и обективната действителност. В това състояние човек добива нереално високо самочувствието и го завладява усещането, че е най-добрият, умен, можеш, знаещ и недосегаем.

Симптомите на мания включват:

• Повишено настроение (еуфорично или раздразнително)
• Прилив на идеи
• Натиск на словото
• Повишена енергия
• Понижена нужда от сън
• Хиперактивност
• Поемане на неоправдани рискове, неконтролируемо харчене на пари, влечение към хазарт

Манията може да бъде еуфорична или дисфорична. Във втория случай пациентът е в плен на редуващи се епизоди мания и депресия и изпитва силно, безпокойство, раздразнение, паника, суицидни мисли. При по-силни пристъпи на мания може да се стигне до психотични симптоми като звукови и зрителни халюцинации, страх от преследване, натрапчиви мисли и убеждения (светът е плосък, имам имплантиран чип в главата, извънземните са сред нас). Разликата между манията и хипоманията се състои в интензитета на двете състояния. Докато хипоманията е белязана от умерена еуфория и не включва психотични прояви, то манията може да попречи на нормалното съществуване на човек и дори да доведе до пълна неадекватност и/ или необходимост от хоспитализация.

Депресия

Депресивният епизод при афективните разстройства се характеризира с:

• Подчертано потиснато настроение
• Загуба на радостта от живота
• Песимистични мисли за бъдещето
• Понижена жизнена енергия
• Понижена самооценка
• Чувство за вина
• Бърза умора
• Промени в апетита
• Нарушения на съня
• Нарушения на способността за концентрация
• Понижено либидо
• Мисли за самоубийство

В зависимост от симптомите, даден депресивен епизод може да варира от лек, през умерен, до тежък по степен. При тежкия вариант са засегнати всички сфери на личността до абсолютна степен на нефункционалност, докато при лекия качеството на живот не е повлияно до такава степен.

Видове афективни разстройства

Биполярно афективно разстройство (БАР)

Най-популярно сред афективните разстройства е биполярното афективно разстройство (маниакална депресия или маниако-депресивно разстройство), известно в миналото като циклофрения. То причинява сериозни промени в настроението, енергията, мисленето и поведението и се простира от високите върхове на манията до ниските нива на депресията.  Манийните епизоди започват внезапно и могат да продължат от две седмици до четири-пет месеца. Епизодите на депресия обикновено имат продължителност от около шест месеца.

По време на маниакален епизод можете да импулсивно да напуснете работата си, да похарчите огромни суми или да се чувствате отпочинали само след два часа сън. По време на депресивен епизод е възможно да сте прекалено уморени, за да се измъкнете от леглото, и да се чувствате силно потиснати и неразбрани.

Причините за биполярно разстройство не са напълно известни, но несъмнено съществуват някои генетични обусловености. Първият маниакален или депресивен епизод на биполярното разстройство обикновено се случва в тийнейджърските години или в ранна възраст. Симптомите могат да са несигурни и объркващи и много хора с биполярно разстройство са пренебрегвани или погрешно диагностицирани.

Страдащите от биполярно афективно разстройство често не разпознават симптомите на състоянието. В епизод на мания, когато превес има усещането за приповдигнатост и благополучие, идеята за лечение звучи особено неприемлива и странна. Но тъкмо правилното лечение и подкрепа могат да ви осигурят щастлив и пълноценен живот.  

Биполярното разстройство изисква дългосрочно лечение. Тъй като то е хронично, повтарящо се заболяване, е важно да продължите лечението, дори когато се чувствате по-добре. Повечето хора с биполярно разстройство се нуждаят от медикаменти, за да предотвратят появата на нови епизоди, но само лекарствата обикновено не са достатъчни, за да контролират напълно симптомите на заболяването. Тук именно идва ролята на психотерапията. Най-ефективната стратегия за лечение на биполярно разстройство включва комбинация от медикаменти, терапия, промени в начина на живот и стабилна социална подкрепа.

Рекурентно (рецидивиращо) депресивно разстройство

Рекурентното депресивно разстройство има същите симптоми като депресията, т.е. чувство на изострена тревожност, отчаяние, безнадеждност, хронична умора, раздразнителност, постоянен плач, липса на внимание и концентрация, неспособност за вземане на решения и липса на интерес към живота, мисли и/ или опити за самоубийство. Този тип разстройство се характеризира с повтарящи се в различни по степен депресивни епизоди, които понякога се редуват с епизоди на хипомания (лека приповдигнатост и хиперактивност), без да се стига до мания. Лечението е като при депресия – при по-тежки симптоми могат да бъдат включени антидепресанти и, разбира се, психотерапия. Когнитивно-поведенческата терапия е доказано най-ефективната терапия при депресии.

Персистиращи (хронични) разстройства на настроението

Тези състояния продължават с години и в някаква степен нарушават качеството на живот на страдащите, но в същото време симптомите на отделните епизоди не са достатъчно силно изявени, за да бъдат определени като мания или депресия.

Хроничните разстройства на настроението са циклотимия и дистимия.

Циклотимия

При циклотимичното разстройство настроенията се люлеят между кратки периоди на лека депресия и хипомания, повишено настроение. Пиковете и спадовете в настроението обаче никога не достигат тежестта или продължителността на големите депресивни или пълни манийни епизоди. Хората с циклотимия имат по-леки симптоми от тези на пълно биполярно разстройство. Обикновено започват в тийнейджърството или в млада възраст.

При циклотимията настроенията варират от лека депресия до хипомания и обратно. При повечето хора моделът е нередовен и непредвидим. Хипоманията или депресията могат да продължат дни или седмици. Случва се между пиковете и спадовете на емоциите да настъпи нормално настроение и понякога да се задържи така повече от месец. Съществува и вариант, при който пациентът може да е в непрекъснато редуване на хипоманийно и депресивно състояние, без нормален период между тях. Депресивните симптоми при циклотимия никога не достигат критериите за тежка депресия, а повишеното настроение никога не преминава в мания.

Тъй като симптоматиката е леко изразена и не нарушава качеството на живот, този вид разстройство в повечето случаи остава незабелязано. Ако не бъде третирана обаче, е възможно циклотимията да премине в БАР. Основните лечения за циклотимия са лекарства и психотерапия, като е препоръчително въздържание от алкохол и наркотични вещества, които доказано влошават симптомите на заболяването.

Важно е да се знае, че циклотимията изисква лечение през целия живот. Дори и в периоди на ремисия, когато пациентът се чувства по-добре, е необходимо да се прилага поддържащо лечение. Въпреки че поддържащата терапия е предимно медикаментозна, психотерапията е жизненоважна част от лечението на циклотимия и може да се проведе в индивидуални, семейни или групови условия. Обичайно при лечението на циклотимия е фокусът на КПТ да падне върху идентификация на нездравословните, негативни нагласи и поведения и да ги замени със здравословни и положителни такива. КПТ може да ви помогне да определите какво предизвиква симптомите ви и да ви въоръжи с ефективни стратегии за управление на стреса и справяне с разстройващи ситуации.

Дистимия

Дистимията се характеризира с ниска самооценка и мотивация, хронични нарушения на съня, липса на интереси, смисъл и посока в живота. Характерни за страдащите от дистимия са хронична потиснатост, скука, вялост, пасивност, отпадналост, липса на амбиция, мотивация, концентрация и желание за социални контакти, понижена двигателна активност. Често страдащите или се чувстват като жертва и или превръщат това състояние в своя характерна черта, или приписват вината на външни обстоятелства. Състоянието на дистимия се свързва с психосоматично разстройство, при което се развиват симптоми, нямащи медицинско обяснение, като например главоболие, храносмилателни, кожни проблеми и др. Макар пациентът да не покрива всички критерии за клинична депресия и симптомите да са много по-слабо изразени, дистимията може да остане недиагностицирана и да продължи с години.  Именно заради по-леката си форма заболяването е много коварно. Очевиден проблем не е налице и страдащият дори не се замисля да потърси специализирана помощ, защото е приел състоянието си за “нормално”, за част от себе си и характера си.