гр. София, бул. Александър Стамболийски 205, блок А, етаж 4, офис 412

Социална тревожност (социална фобия)

„Винаги съм бил срамежливо и чувствително дете, но дори не бях чувал за социална тревожност, докато не посетих психолог. Мислех, че съм роден срамежлив и не мога да направя нищо, за да го променя, така че дори не опитвах. Бях се отказал от себе си, убеден, че не съм спечелил от генетичната лотария, затова се надявах да имам по-добър късмет следващия живот. От години страдах мълчаливо. Чувствах се толкова смутен и засрамен, че не казвах на никого, нито търсех помощ. Бях възпитаван да вярвам, че е слабост да се говори за чувства. Когато се опитах да кажа на някои хора, почувствах, че не ме разбираха. Казваха ми неща като „Я се стегни“ или „Какво ти пука какво мислят другите?“ Тогава осъзнах, че да споделиш за нуждата си от помощ и да говориш за чувствата си е едно от най-смелите неща, които човек може да направи. Търсенето на помощ е първата стъпка към промяната. Ако се държиш така, сякаш всичко е наред, когато не е, как очакваш някой да ти помогне? Статистиката показва, че повечето хора страдат мълчаливо около 10 години, преди да потърсят помощ по въпроса със социалната тревожност. Това е лудост, защото състоянието е лечимо. Животът ми се промени, когато потърсих помощ. Започнах терапия и дори срещнах един човек, който също е страдал от социална тревожност. Този човек с много усилия от своя страна успя да ме убеди, че тя не е доживотна присъда. Щом повярвах, че мога да я преодолея, всичко се промени за мен.“
Николай, 22 г.

Социална тревожност

Социалната тревожност обикновено започва преди зрелостта и, въпреки че често може да бъде много осакатяващо чувство, е възможно да бъде лекувана.

Социалната тревожност, наричана по-рано социална фобия, се характеризира с ниско самочувствие, преобладаващо чувство на безпокойство и прекомерно притеснение и неудобство в ежедневни социални ситуации. Хората със социална тревожност имат постоянен, интензивен и хроничен страх да бъдат наблюдавани и оценявани от другите, както и да бъдат унижени от собствените си действия. Предстояща социална ситуация е в състояние да ги хвърли в притеснение за дни и седмици наред. Страхът им може да бъде толкова тежък, че да пречи на училище, работа и всякакви други дейности. Много от страдащите от социална тревожност се страхуват да бъдат с хора, различни от членовете на техните семейства. В резултат, за тях може да представлява изключителна трудност да завързват нови запознанства и да поддържат взаимоотношения.

Физическите симптоми, които често придружават интензивния стрес от социалната тревожност, включват изчервяване, обилно изпотяване, треперене, затруднено говорене, гадене или друг стомашен дискомфорт. Тъй като тези видими симптоми повишават страха от неодобрение, те самите могат да се превърнат в допълнителен катализатор на паника, създавайки един порочен кръг. Хората със социална тревожност се притесняват, че изпитват тези симптоми, и това притеснение допълнително увеличава и риска от тяхната поява.

Социалната тревожност често се предава по семейна линия и може да бъде придружена от депресия или други психични разстройства, като например паническо, обсесивно-компулсивно или избягващо личностово разстройство. Някои хора със социална тревожност намират успокоение в алкохол или лекарства, които действително потискат временно симптомите, но нерядко водят до пристрастяване.

Въпреки че много хора със социална тревожност признават, че страхът им от това, да бъдат около хора, е прекомерен или неразумен, те все пак не могат да го преодолеят.
Социалната тревожност е едно от най-разпространените състояния от спектъра на тревожните разстройства. Ако не се лекува, тя може да има тежки последствия.

Характеризира се със следните симптоми:
Отчетлив страх в социални ситуации и при интеракции, в които човек е изложен на вероятна оценка от другите – взаимодействия с непознати, разговор, публично представяне и др.
Излагането на социални ситуации почти винаги води до силно безпокойство, страх и притеснение за собственото представяне и оценката му от другите.  Заплашващите ситуации се избягват или издържат, но с интензивни чувства на тревожност и страдание.
Страхът или безпокойството са непропорционални на реалната заплаха от социалната ситуация.
Страхът или безпокойството са постоянни и обикновено продължават шест месеца или повече.
Избягването, тревожното очакване или притеснението създават изключителен дискомфорт и носят негативни последици за социалното, академичното и професионалното функциониране на индивида.
Тревожността и страховете не се дължат на употреба на психоактивни вещества или на определено медицинско състояние

Физическите симптоми на социална тревожност включват:

  • Изчервяване, изпотяване, треперене, ускорен сърдечен ритъм
  • Гадене или разстроен стомах
  • Видимо твърда, неудобна стойка на тялото, избягване на очен контакт

Причини

Точната причина за социалната тревожност не е известна. Настоящите изследвания обаче подкрепят идеята, че тя се дължи на комбинация от фактори на околната среда и генетика. Травматични преживявания като психически тормоз, семейни конфликти, сексуално насилие или физически аномалии като дисбаланс на серотонин (химическо вещество в мозъка, което помага за регулиране на настроението) също могат значително да допринесат за това състояние. Някои изследвания включват малка структура в мозъка, наречена амигдала, в симптомите на социалната тревожност. Смята се, че амигдалата е централно място в мозъка, което контролира реакциите на страха и чувства или мисли за безпокойство и също може да причини тези нарушения.
Учените изследват идеята, че повишената чувствителност към неодобрение може да бъде от физиологично или хормонално естество. Други изследователи разглеждат влиянието на околната среда върху развитието на социалната фобия. Детското малтретиране и несправедливостта са рискови фактори за развитие на социално тревожно разстройство. Тревожни разстройства се отключват при децата и в резултат от контролираща и свръхзащитна среда.
Социалната тревожност е наследствена, но все още не е еднозначно доказано, дали обезателно е свързана с генетични фактори. Например, едно дете може да развие подобно разстройство, наблюдавайки поведението на един от родителите си, който има такова.  

Социална тревожност при децата

Както вече стана ясно, социалната тревожност може да засегне и децата, при все че някои чувства на притеснение в социални ситуации са нормални и необходими за ефективното функциониране и развитие в общност. Проблемът с диагностицирането ѝ се състои в това, че трудно може да се определи разликата между нея и нормалната срамежливост.
Признаците за социална тревожност при децата включват: по-чест и интензивен плач, понякога придружен с гърчове, избягване на интеракцията с други деца и възрастни, страх от посещение в училище или участие в учебни занимания, училищни представления и социални събития, силна зависимост от родителите или лицата, които се грижат за детето. Аспект от социалната тревожност е страхът да бъдеш критикуван от другите, а при децата той причинява крайно безпокойство при изпълнение на ежедневните дейности, като например да свирят с други деца, да четат в клас или да говорят с възрастни. Когнитивният напредък и повишеният натиск в края на детството и ранното тийнейджърство също водят до социална тревожност. Тийнейджърите определят най-честите си тревоги като фокусирани върху взаимоотношенията с връстниците, към които са привлечени, наред с говоренето пред публика, изчервяването, изпотяването, заекването.

Лечение

Повечето тревожни разстройства могат да бъдат лекувани успешно. Изследванията показват, че съществуват две основни форми на ефективно лечение на социална тревожност: психотерапия и медикаменти.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е форма на психотерапия, която е много ефективна при лечение на тежка социална тревожност. Основната цел на КПТ и поведенческата терапия е да се намали тревожността чрез елиминиране на убеждения или поведения, които помагат да се поддържа тревожното разстройство. Пример за подобно нездраво убеждение е избягването на опасен предмет или ситуация, което не позволява на човек да узнае, че е безвреден.
Ключов елемент на КПТ за тревожност е експозицията, при която хората се сблъскват с нещата, от които се страхуват. Процесът на експозиция обикновено включва в себе си три етапа. Първо, човек се запознава с опасната ситуация. Втората стъпка е да се увеличи рискът от неодобрение в тази ситуация, така че човек може да изгради увереност, че може да се справи с отхвърлянето или критиките. Третата стъпка обхваща преподаване на техники за справяне с неодобрението. На този етап от хората се иска да си представят най-големия си страх и те биват насърчавани да разработят конструктивни отговори на този страх и възприетото неодобрение. Тези етапи често се съпровождат от тренировки за управление на тревожността. Ако целият процес се изпълни внимателно и с подкрепата на терапевт, тревожността може да бъде сведена до съвсем поносими нива.

Свържете се с мен

Запазете час за Вашата консултация сега, като се обадите на телефон +359 897 212 144 всеки ден от 9:00 до 19:00 часа или ми пишете в онлайн формата по-долу. Всички запитвания направени през формата за контакт в извън работно време ще бъдат обработени в рамките на следващия работен ден.

Телефон: +359 897212144
гр. София, бул. Александър Стамболийски 205
блок А, етаж 4, офис 412
Към лентата с инструменти