„Когато учех в чужбина, разбрах, че е починал член на семейството. Когато близките ми съобщиха, започнах да се чувствам пуста и изтръпнала за външния свят. Плачех почти всеки ден и ме обзе безнадеждност, която не искаше да изчезне. Това беше странно чувство, което никога преди не бях изпитвала. По време на лекции единственото нещо, за което си мислех, беше как да се върна в леглото. Няколко месеца след това ме диагностицираха с „депресия“ и беше наистина трудно, макар всички мои приятели и близки да се опитваха да ми помогнат. Постоянно ме караха да излизаме и да се забавляваме, но на мен ми беше невъзможно да намеря желание за каквото и да е.

Чувствах се неудобно да им кажа, че преминавам през всичко това и, още по-лошо, че трябваше да пия лекарства. Случваше се ми да ми казват, че депресията е просто извинение, което хората си измислят, и че дори не е истинска причина за отказ да се продължава напред. Това беше смешно и абсурдно, защото винаги, когато разпитвах хора, страдащи или страдали от депресия в един или друг етап от живота си, всички те разказваха, че депресията е наистина  трудно и изолиращо преживявания за самия човек, пък и за близките му. Странно е, защото човек сякаш се прибира в болката си и иска да остане там завинаги. За щастие, поисках силно да се изтръгна от лекарствата и благодарение на психотерапията, семейството и приятелите си успях да превъзмогна депресията. Това ме накара да погледна на психичните заболявания по съвсем нов начин.“

Александра, 25 г.

Страдате ли от депресия?

Независимо дали сте млад човек в центъра на купища проблеми, родила наскоро майка, която не може да установи защо се чувства толкова глупава и безполезна, или пенсионер, съкрушен от загубата на любим човек, този въпрос не предполага лесен за отговор.

Едно нещо обаче се знае за депресията: „Това е много повече от просто тъжно настроение“, казва  д-р Ангелос Халарис, професор по психиатрия и медицински директор на психиатрията за възрастни в Медицинския център на университета Лойола в Чикаго. Симптомите могат да включват всичко – от безнадеждност и умора до физическа болка. Всички ние от време на време се чувстваме тъжни. Но депресията е различно от тъгата състояние. Тя причинява тежки симптоми, оказващи влияние върху начина, по който се чувствате, мислите и управлявате ежедневието си, причинява трайни чувства на тъга и загуба на интерес към доскоро любими дейности. Думата “депресия” всъщност е събирателен термин за редица различни състояния – от дистимия, през атипична депресия, до тежка такава.

Познато още като “депресивно разстройство” или “клинична депресия”, това състояние може да причини разнообразни емоционални и физически промени, включително повишаване или загуба на тегло, безсъние и хронична болка. То може да предизвика проблеми при извършване на ежедневни дейности, загуба на интерес към секса или други дейности, дълбоки чувства на вина и безнадеждност.

Депресията варира от леки, временни епизоди на униние до тежка, упорита тъга, която изглежда така, сякаш никога няма да свърши.

Добрата новина е, че дори симптомите на депресия да са тежки, съществува лечение. Медикаментите и консултацията могат да способстват за подобряването им и да ви помогнат отново да вземете живота си в ръце.

Според клиниката „Майо“ някои психични разстройства включват в клиничната картина и симптоми на депресия. Ето защо е от огромна важност да се срещнете с лекар и да получите точна диагноза, за да се назначи адекватно лечение, съобразено с вашето състояние.

От време на време всеки от нас се чувства тъжен, нещастен и неудовлетворен. Най-често това са нормални реакции към разстройващи или стресиращи събития и преживявания, случва се дори да изпитате печал без никаква разумна причина. Но ако тези състояния продължават и се задълбочават, те могат да бъдат признаци на депресия.

Какво представлява депресията?

Депресията е разпространено сериозно медицинско заболяване, което оказва негативно влияние върху чувствата, мислите и действията. То предизвиква силна тъга и/ или загуба на интерес към дейности, които преди са радвали и носели удоволствие, и може да доведе до различни емоционални и физически проблеми.

Поради сложността и комплексността на заболяването, пълното му разбиране е почти невъзможно. Няма нито една известна универсална причина за появата на депресия. Вероятно тя е резултат от комбинация на генетични, биохимични, социални и психологически фактори. Травма, загуба на близък човек, трудна връзка или стресиращи ситуации могат да отключат депресия.

Изследвания с ядрено-магнитен резонанс показват, че мозъкът на човек с депресия изглежда по-различно от този на някого без. Частите на мозъка, отговорни за регулацията на настроението, мисленето, съня, апетита и поведението, изглежда, функционират по необичаен начин. В допълнение, химикалите, които мозъчните клетки използват за общуване, наречени още невротрансмитери, също могат да бъдат засегнати. Предполага се, че в определи случаи болестта би могла да е и генетично обусловена.

За щастие, депресията е лечима дори в най-тежките си форми. След като бъде диагностициран, човек с депресия може да бъде лекуван по няколко начина. Най-често срещаните лечения, както стана ясно и по-нагоре, са медикаментите и психотерапията. Много изследвания показват, че когнитивната поведенческа психотерапия е силно ефективна самостоятелно или в комбинация с лекарствена такава.

Симптомите на депресия варират от леки до тежки и могат да включват:

• Чувство на силна тъга
• Загуба на интерес или удоволствие от дейности, които преди са доставяли радост
• Промени в апетита и покачване/ загуба на тегло
• Проблеми със заспиването или необичайно дълъг сън
• Загуба на енергия или повишена умора
• Забавени движения и реч или несвойствена физическа активност
• Чувство за безполезност или вина
• Трудности с паметта, мисленето, концентрацията или вземането на решения, които възпрепятстват способността на индивида да работи и изпълнява своите ежедневни задачи
• Мисли за смърт или самоубийство

Бързи факти за депресията:

Депресията се проявява по-често при жените, отколкото при мъжете.

Симптомите ѝ включват липса на радост и намален интерес към нещата, които преди са носели щастие на човек.

Скръб и необичайни промени в настроението не са непременно характеристики на депресията.

Причините за депресията не са напълно известни, но се знае, че обикновено са комбинация от генетични, биологични и психосоциални фактори.

Депресията се различава от тъгата и скръбта

Загубата на работа, прекратяването на връзка или смъртта на близък човек са трудни преживявания, на които хората реагират по различни начини. Нормално е в отговор на подобни ситуации да се развият чувства на тъга или скръб. Тези, които преживяват загуба, често се самоопределят като „депресирани“.

Но тъгата не е същото състояние като депресията, макар процесът на тъгуване да е естествен и уникален за всеки индивид и да има някои сходни характеристики с тези на депресията. Както скръбта, така и депресията могат да включват интензивна тъга и оттегляне от обичайните дейности. Те се различават по следните показатели:

В скръбта болезнените чувства прииждат на вълни и често се сменят с позитивни спомени, например в случаите на загуба на близък. При депресията настроението и/ или интересите (удоволствието) са трайно понижени за период от две седмици или повече.

В скръбта обикновено самоуважението на човек не се губи, докато при  депресията чувствата на безполезност и самоотхвърляне са често срещани.

Въпреки известното припокриване между скръбта и депресията, те са различни състояния. Разграничението между тях може да помогне на човек да получи помощта, подкрепата или лечението, от което се нуждае, за да се върне към нормалното си съществуване.

Видове депресия

“Депресия” не е една универсална диагноза. Съществуват различни типове депресия, чийто диапазон от симптоми варира – от съвсем незабележими до изключително тежки. От атипичната депресия до сезонното афективно разстройство, състоянието може да има много проявления.

Клинична депресия

За да се постави диагноза “клинична депресия”, е необходимо симптомите да са налице повече от 14 дни, и то не спорадично, а през по-голямата част от деня. Основните такива са понижено настроение, тъга и спад или тотална загуба на удоволствие в почти всички сфери на живота.

Kато допълнение, за диагностицирането на клинична депресия е необходимо да са налични поне още четири симптома от долуизброените:

• Значително покачване или загуба на тегло (свързани с увеличаване или намаляване на апетита)
• Трудно заспиване или повишено желание за сън
• Прекомерно движение или забавяне на реакциите, продиктувани от психическото напрежение
• Умора или загуба на енергия
• Прекомерно чувство за вина
• Затруднено мислене, концентрация или неспособност за вземане на решение
• Мисли или опит(и) за самоубийство

Реактивна (психогенна) депресия

За разлика от клиничната депресия, реактивната, позната още като психогенна депресия, възниква като отговор на конкретно стресово събитие отвън, например болезнена раздяла или развод, неизлечима болест, загуба на работа, смърт на близък човек. Разбира се, тези събития неизменно носят след себе си скръб и тъга и при здрави хора, но когато тези чувства са налице за по-продължително време и се комбинират с допълнителни симптоми, състоянието прераства в депресия.

Дистимия

Дистимията се характеризира с ниска самооценка и мотивация, нарушения на съня, липса на интереси, смисъл и посока в живота. Страдащият от дистимия е хронично потиснат, мрачен, вял, пасивен, отпаднал, немотивиран и разконцентриран. Налице са оплаквания, че всичко е скучно и безсмислено и като че ли нищо не може да задържи вниманието му или да го амбицира и зарадва. Но не само мислите на страдащия от дистимия са негативни, наблюдават се понижена двигателна активност и липса на желание за социален живот. Често страдащият се чувства като жертва и или приема това за своя вина, или прехвърля отговорността върху външни обстоятелства.

Състоянието на дистимия се свързва с психосоматичното разстройство, при което се развиват симптоми като главоболие, храносмилателни и кожни проблеми, нямащи медицинска причина. Макар дистимията да не притежава всичките симптоми на клинична депресия, а съществуващите такива да са много по-слабо изразени, продължителността ѝ може да е много сериозна и да остане недиагностицирана с години.  Именно заради тази си особеност дистимията понякога е особено коварна. Поради липсата на очевиден проблем страдащият дори не се замисля да потърси специализирана помощ, тъй като е приел състоянието си за “нормално”, за част от себе си, от характера си, от съдбата си.

Сезонна депресия

Този тип депресия, както става ясно и от наименованието й, е свързана със смяната на сезоните. В повечето случаи симптомите ѝ се появяват по време на късна есен или в началото на зимата и изчезват с настъпването на слънчевите дни през пролетта и лятото. Обяснението за това донякъде е свързано с липсата на слънце, която предопределя намаленото производство на хормона на щастието, серотонин, и повишаване на хормона на съня, мелатонин. Съществуват обаче и пациенти, чиято сезонна депресия започва през пролетта или лятото.

И в двата случая симптомите стартират като леки неразположения и се засилват с напредването на сезона.

Признаците и симптомите на сезонна депресия могат да включват:

• Чувство на потиснатост през по-голямата част от деня, и то почти всеки ден
• Загуба на интерес към дейностите, които преди са носели удоволствие
• Понижена енергия
• Проблеми със съня
• Промени в апетита и теглото
• Трудна концентрация
• Чувство на безнадеждност, безполезност или вина

Следродилна депресия

Бременността може да доведе до значителни и резки хормонални промени, които често повлияват настроението на жената. Смущенията могат да се появят още по време на бременността или след раждането на детето. Когато обаче състоянието е по-тежко и продължително, то се счита за следродилна депресия и изисква лечение, тъй като може да попречи на способността на майката да се грижи за новороденото. Следродилната депресия може да варира от продължителна летаргия и тъга до следродилна психоза, състояние, съпроводено с делюзии и халюцинации.

Следродилната депресия се характеризира с чувство на крайна тъга, потиснатост, напрежение, умора, безпокойство за здравето на бебето, самота, безнадеждност, мисли за самоубийство, страх от нараняване на бебето и отбягващо околните поведение. Този тип депресия може да трае от седмици до месеци след раждането. За справянето със следродилната депресия е необходима бърза и опитна медицинска и психологическа помощ.

Биполярно афективно разстройство

Биполярно афективно разстройство, наричано по-рано маниакална депресия или циклофрения, е психично състояние, причиняващо екстремни промени в настроението, които включват резки емоционални пикове (мания или хипомания) и спадове (депресия).

Периодите на спадове се бележат от тъга, безнадеждност и загуба на интерес или удоволствие от повечето дейности. Когато състоянието се смени към мания или хипомания (по-малко екстремно от мания), настъпва чувство на еуфория, силен прилив на енергия или необичайна раздразнителнителност. Тези промени в настроението могат да засегнат съня, жизнеността, активността, преценката, поведението и способността да се разсъждава ясно.

Въпреки че биполярно разстройство е състояние, траещо през целия живот, промените в настроението и другите му симптоми могат да се управляват, като се следва план за лечение. В повечето случаи биполярно разстройство се лекува с медикаменти и психотерапия.

Какви са симптомите на депресия при биполярното афективно разстройство?

Клиничните симптоми на депресията, наблюдавани при биполярно афективно разстройство, са същите като тези на тежкото депресивно разстройство и включват:

• Нарушения в хранителните навици – консумация на прекалено много храна, свързана с покачване на килограми, или нежелание за нормално хранене, водещо до отслабване
• Трудност за съсредоточаване, запомняне и вземане на решения
• Постоянна умора, намалена енергия
• Чувство за вина, безполезност, безпомощност
• Чувство на безнадеждност и песимизъм
• Нарушения в съня – безсъние или прекалено много сън
• Загуба на интерес към хобита и дейности, които преди са носили радост и удоволствие
• Продължителни физически симптоми като главоболие, храносмилателни нарушения и хронична болка
• Трайно тъжни, тревожни или „празни“ настроения
• Безпокойство, раздразнителност
• Мисли за смърт или самоубийство, опити за самоубийство

Какви са симптомите на мания при биполярното афективно разстройство?

Признаците на мания при биполярно афективно разстройство включват:

• Несвързан и бърз мисловен процес
• Преувеличено самочувствие
• Несвойствени възторг или еуфория
• Раздразнителност и безпокойство
• Неуместно социално поведение
• Повишено сексуално желание
• Бърз говор
• Значително увеличена енергия и постоянна активност
• Лоша преценка и повишено безразсъдство
• Намалена нужда от сън

Симптоми по време на смесен период включват:

• Депресия, съчетана с възбуда
• Раздразнителност
• Тревожност
• Безсъние
• Необичайни мисли

Комбинацията между дълбока потиснатост и възбудено, еуфорично състояние създава особено висок риск за самоубийство.

Симптоми при деца и тийнейджъри

Симптомите на биполярно разстройство при деца и тийнейджъри се идентифицират трудно. Често е спорно, дали това са нормални пикове и спадове, резултатите от стрес или травма, или признаци на психично-здравен проблем, различен от биполярно разстройство.

Децата и тийнейджърите проявяват отделни депресивни, манийни или хипоманични епизоди, но моделът може да се различава от този при възрастните с биполярно разстройство. Възможно е настроенията бързо да се променят по време на отделните епизоди. При някои деца между епизодите се наблюдават и периоди без симптоми.

Най-разпространените признаци на биполярно афективно разстройство при деца и тийнейджъри могат да включват тежки и значими промени в настроението, които се различават от обичайните такива.

Причини

Точните причини за възникването на биполярно афективно разстройство все още не са известни, но могат да се посочат няколко фактора, като например:

• Генетични различия: Хората с биполярно разстройство, изглежда, имат физически промени в мозъка си, които все още са обект на изследвания.
• Наследственост: Биполярното разстройство е по-често срещано в семейства, в които някой от родителите или роднините е психичноболен. Учените се опитват да намерят гени, които могат да бъдат посочени като причинители на биполярно афективно разстройство.
• Стрес: Стресиращи събития и обстоятелства като неразбирателство между партньорите и последвала раздяла, смърт на роднина или друг близък човек, ежедневни проблеми, свързани с пари, работа или взаимоотношения, физическо, сексуално или емоционално насилие. Подобни събития могат да предизвикат сериозни симптоми и да станат причини за биполярно афективно разстройство.

Рискови фактори

Факторите, които могат да увеличат риска от развитие на биполярно афективно разстройство или да подействат като катализатор за появата му, включват:

• Наличието на роднина с биполярно афективно разстройство
• Периоди на силен стрес, например смърт на близък човек или друго травматично събитие
• Злоупотреба с наркотици или алкохол
• Ажитирана депресия
  При ажитираната депресия засегнатият не може да остане на място. Вместо летаргия се наблюдават възбуда, тревожност, повишена двигателна активност, гняв, забързано мислене и реч. Това са постоянни симптоми, предизвикващи невероятно страдание, защото създават едно непрестанно и разрушително напрежение. На страдащите им е изключително трудно да останат насаме със себе си и затова постоянно търсят компанията на други хора и планират с какво да се занимават от сутрин до вечер.

Кататонна депресия

Кататонната депресия е вид клинична депресия, която се характеризира с безсмислена повторяемост на движенията, неадекватно поведение и непривични маниери, както и липса на желание за разговор и контакт.

Психотична депресия

Това е тежка форма на депресия, при която, наред с депресивните симптоми, се наблюдават соматична и психотична симптоматика. Налице са дереализация (усещане за нереалност) и/ или деперсонализация (размиване на усещането за собственото тяло и границите му), налудничави идеи или халюцинации. Психотичната депресия изисква задължително и незабавно лечение.

Депресия при деца и юноши

Депресията е често срещано състояние при тийейджърите. Не е необичайно подрастващите често да са мрачни и замислени. Но ако забележите, че детето ви е изключително раздразнително, има постоянни проблеми с мотивацията или изпитва постоянна тъга, която продължава две седмици или повече, е добра идея да се консултирате със специалист.

Докато антидепресантите могат да бъдат ефективни при възрастните, е възможно да предизвикат нежелани реакции при младите хора, включително повишен риск от (мисли за) самоубийство. Поради тази причина за децата е препоръчително първо да започнат с психотерапия. Добрата новина е, че повечето деца се възстановяват от депресия. Все пак изследванията показват, че хората, които са страдали от депресия като деца, са изложени на по-висок риск от рецидив (повторни и последващи прояви) по-късно в тийнейджърските години или в зряла възраст.

Ако страдате от депресия, няма да намерите лесно или бързо облекчение. Усещането за тъга може да продължи седмици и месеци и да повлияе значително върху взаимоотношенията, работата и здравето ви.