“Трудностите са за рамене, достатъчно силни, за да ги носят.” Тази максима със сигурност е вярна за някои хора, но за други житейските трудности могат да се окажат прекалено непосилни за преодоляване. Понякога се случва просто да си седим, изпитвайки чувството, че животът ни е затиснал и всичко около нас се разпада. Но кое е това нещо, което разделя тези, които успяват да се справят с трудностите, и онези, които не са способни? Дали е генетика, късмет или въпрос на различна воля за живот? Обобщеният отговор на този въпрос е следният: всеки човек реагира на стресови събития и житейски трудности според своите личностни особености и собствените си механизми за справяне. Хората се различават не само по своите индивидуалности и ценностни системи, но и по разнообразните начини за оцеляване по време на неуспехи, проблеми и кризи. Основател на логотерапията и ключова фигура в екзистенциалната терапия, Виктор Франкъл вярва, че „ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието.“

През 1942 г. Франкъл е депортиран в нацистки концентрационен лагер заедно със съпругата, родителите и други членове на семейството. Той бива местен в четири различни лагера, включително Аушвиц от 1942 г. до 1945 г., и е единственият оцелял член на семейството. През 1945 г. се завръща във Виена и публикува книга за своите теории, базирана на записките и наблюденията си по време на заточението си в лагерите. След преживяното там Франкъл е убеден повече от всякога, че дори и в най-абсурдната, болезнена и нехуманна ситуация животът продължава да има смисъл, следователно смисъл носи и страданието. А смисълът за всеки човек е специфичен и уникален.

„Аз бях номер 119 104 и прекарах повечето време в копаене и прокарване на трасета за железопътни линии. Всички в лагера мислехме за едно – да оцелеем заради семейството, което ни чака и да помогнем на приятел. Никога не бива да забравяме, че можем да открием смисъл да сме живи дори в най-страшната и отчайваща ситуация. Когато се изправяме пред съдба, която не можем да променим.“

Думи на Виктор Франкъл

А това е историята на една жена, която също преминава през немалко трудности в своя живот:

„Семейството ми беше бедно. Трябваше да се справя със самоубийства, психически заболявания и домашно насилие; двама от членовете на семейството ми починаха от алкохолизъм. Баба ми беше учителка и си мислех, че искам да последвам стъпките й. След като се опитах да отида в училище за преподаване, разбрах, че не е за мен. Почувствах се като истински провал. Когато бях по-младa, пробвах да бъда писател и не сполучих. Първият ми брак беше провал, както и първата ми работа. Беше ми значително трудно, когато се записах в университет на 42-годишна възраст и състудентите ми бяха с 20 години по-млади. И историята няма да бъде пълна, ако не ви споделя, че когато бях по-млада, един тип се опита да ме изнасили. Тогава казах само на няколко души. Плачех постоянно. Исках да сваля кожата от тялото си. И все пак, днес мога да се изправя пред страховете си и да заявя, че независимо от всички тези изпитания, с помощта на психотерапията животът ми все пак продължи в положителна посока. Успях да завърша университет, имам частен бизнес и съм щастливо омъжена за любящ съпруг, макар да си бях казала, че никога повече няма да се омъжа.“

Ирина, 54г.

Но защо Ирина успява да преодолее отрицателните аспекти от своя живот, когато други в подобни ситуации не успяват? Простият отговор е, че въпреки негативното в живота на Ирина, в историята ѝ са налични достатъчно положителни фактори, които да надвишават рисковите. Ето някои от тях:

• Винаги е получавала подкрепа от хората, които са я обичали.
• Избрала е да потърси и посещава лечение за депресия и ПТСР.
• Имала е много щастливи събития в живота си въпреки нещастните.
• Намерила е смисъл да продължи напред въпреки трудностите.

„Поглеждайки назад към членовете на семейството ми, които се бореха, осъзнавах, че те нямаха нивото на подкрепа и образование относно депресията и алкохолизма, които аз имах. Без тази подкрепа навярно нямаше да успея.“

Ирина, 54 г.

Вярно е, че част от нашата способност да се справяме с трудности и неуспех е свързана в известна степен с черти на характера и генетика. Понякога успехът ни дори се обуславя от  известна доза късмет. Но най-вече той е свързан и зависи от заобикалящата ни среда и хората около нас. Нашите родители, братя и сестри, връстници, възпитатели и социална среда играят жизненоважна роля в оформянето на личността: не само какви ще станем, но и как бихме се справяли с бъдещите си житейски трудности.

Животът е труден и всеки човек рано или късно ще се сблъска със собствени предизвикателства по пътя си. Не е задължително обаче да се изправяте сами срещу тях. Консултацията с психолог би могла да ви помогне не само да преминете по-леко през различните житейски трудности, но и да поемете в нова посока. С други думи, изпитанията, пред които ни изправя животът, носят болка и страх, но и ни дават шанс не само да търсим смисъл, но да бъдем по-добри, по-смели и по-щастливи.

„Приемем ли предизвикателството да страдаме храбро, животът има смисъл до последния си миг.“

Виктор Франкъл

• Смърт на съпруг/а
• Смърт на член от семейството (особено неочаквана)
• Развод
• Смърт на близък приятел
• Тежка болест или травма
• Уволнение от работа
• Смяна на работа
• Промяна в отговорностите
• Постъпване в университет
• Конфликти в работата
• Повишение или понижение
• Пенсиониране
• Значителна промяна в социалния живот
• Битови промени от всякакво естество