„Започнах да изпитвам симптоми на ПТСР, след като оцелях в катастрофа. Приятелите ми и аз пътувахме до морето за уикенда и бяхме много весели и щастливи, докато една изпреварваща кола от отсрещната лента не се вряза в нас. Един от приятелите ми почина, другите успяхме да оцелеем, но след това никой от нас вече не беше същият. Вече не поддържам връзка с тях, не шофирам, нито искам да се возя в кола, защото всичко това ми напомням за онази ужасна катастрофа. Всеки път, когато се сетя за случилото се или видя снимка на приятелите, в главата ми изникват ярки ретроспекции на  случилото се, тогава ме обзема ужасно силна тревожност, която не ми позволява да дишам, да живея както преди и да се радвам на живота…“

Марина, 29 г.

Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР)  е вид тревожно разстройство, което се развива при хора, преживели ужасяващо или животозастрашаващо събитие. Симптомите могат да включват ретроспекции, кошмари, тежко безпокойство и неконтролируеми мисли за събитието. Повечето хора, които преживяват травматични събития, могат да изпитват известни трудности при адаптацията и справянето със случилото се. Това е нормално, тъй като страхът е интензивна реакция и предизвика множество промени в тялото, които обикновено се подобряват с течение на времето. Въпреки това, ако симптомите се влошат, траят месеци или дори години и пречат на ежедневното функциониране, може да се стигне до диагноза “посттравматично стресово разстройство” (ПТСР).

Симптоми

Симптомите на ПТСР обикновено се групират в четири типа:

1. Натрапчиви спомени
2. Избягване
3. Негативни промени в настроението и  мисленето
4. Промени във физическите и емоционалните реакции

Симптомите на посттравматично стресово разстройство се променят във времето и  варират от човек до човек. Те могат да започнат в рамките на един месец след травматичното събитие, но понякога може да не се проявят дори години след него. Тези симптоми създават значителни проблеми в социалните, професионални ситуации и  междуличностните взаимоотношения. Възможно е да попречат на способността да се извършват обичайните ежедневни задачи.

Натрапчиви спомени

Симптомите на натрапчиви спомени могат да включват:

• Повтарящи се, нежелани тревожни спомени от травматичното събитие
• Преживяване на събитието, сякаш се случва отново (ретроспекции), разтърсващи сънища или кошмари, свързани с него
• Тежки емоционални страдания или физически реакции към нещо, което напомня за травматичното събитие

Избягване

Симптомите на избягване могат да включват:

• Страдащите се опитват да не мислят или говорят за травматичното събитие
• Избягват се места, дейности или хора, които напомнят за травматичното събитие

Негативни промени в настроението и  мисленето

Симптомите на негативните промени в настроението и мисленето могат да включват:

• Негативни мисли за себе си, за другите хора или за света
• Безпомощност пред идеята за бъдещето
• Проблеми с паметта, включително невъзможност за припомняне на важни аспекти на травматичното събитие
• Трудности при поддържането на близки взаимоотношения
• Чувство на изолация от семейство и приятели
• Липса на интерес към дейностите, които преди са носели удоволствие
• Чувство на емоционална вцепененост

Промени във физическите и емоционалните реакции

Симптомите, свързани с промените във физическите и емоционалните реакции (наречени също симптоми на възбуда), могат да включват:

• Страдащите се стряскат и плашат лесно
• Саморазрушително поведение, например злоупотреба с алкохол или прекалено бързо шофиране
• Проблеми със съня
• Проблеми с концентрацията
• Раздразнителност, яростни изблици или агресивно поведение
• Чувства на огромна вина или срам

За деца до 6 години признаците и симптомите могат да включват:

• Възпроизвеждане на травматичното събитие или аспекти от него чрез игра
• Кошмари, включващи моменти от травматичното събитие

Децата реагират ли по различен начин от възрастните?

Децата и тийнейджърите могат да имат екстремни реакции спрямо преживяна травма, но симптомите им не са обезателно същите като при възрастните. При много малки деца (на възраст под 6 години) тези симптоми могат да включват:

• Нощно напикаване, след като детето вече се е научило да ходи до тоалетна
• Говорни нарушения или неспособност да говори
• Пресъздаване на страшното събитие по време на игра
• Необичайна прилепчивост към родител или друг възрастен, когото чувства близък

По-големите деца и тийнейджъри са по-склонни да показват симптоми, подобни на тези, наблюдавани при възрастните. Възможно е да развият грубо или разрушително поведение, да имат мисли за отмъщение или да се чувстват виновни, че не могат да предотвратяват наранявания или смъртни случаи.

Причини

Можете да развиете посттравматично стресово разстройство, когато научите за, видите или преживеете събитие, включващо потенциална или действителна опасност от сериозно нараняване, сексуално насилие или смърт.

Лекарите не са сигурни, защо някои хора развиват ПТСР, а други ‒ не. Както при повечето отклонения от психичното здраве, ПТСР вероятно се дължи на сложна комбинация от:

• Стресиращи преживявания, включително брой и тежест на травмите, които сте преживели през живота си
• Наследствени рискове за психичното здраве като семейна анамнеза за тревожност и депресия
• Наследствени особености на вашата личност и темперамент
• Начинът, по който мозъкът ви регулира химичните вещества и хормоните, които тялото ви освобождава в отговор и реакция спрямо стреса

Рискови фактори

Посттравматично стресово разстройство може да се появи при хора на всякаква възраст. Въпреки това, някои фактори могат да ви направят по-податливи към развиване на  ПТСР след травматично събитие, например:

• Професия, която увеличава риска от излагане на травматични събития (военни, лекари, полицаи)
• Наличие на други психични проблеми като тревожност или депресия
• Злоупотреба с психоактивни вещества, например прекомерна консумация на алкохол или употреба на наркотици
• Липса на подкрепа от семейство, приятели и социална среда
• Роднини с проблеми с психичното здраве, включително тревожност или депресия
• Живот, изпълнен с опасни събития и травми
• Гледка на много болен човек или мъртво тяло
• Травма в детството
• Усещане за ужас, безпомощност или екстремен страх

Видове травматични събития

Най-честите събития, водещи до развитието на ПТСР, включват:

• Излагане на военна битка, сражение
• Физическа злоупотреба в детството
• Сексуално насилие
• Физическо нападение
• Нападение с оръжие
• Злополука

Някои фактори, които могат да намалят риска от ПТСР, включват:

• Търсене на подкрепа от други хора, особено приятели и семейство
• Намиране на група за взаимопомощ след травматичното събитие
• Създаване на положителни стратегии за преодоляване и справяне с травматичното събитие посредством помощ от специалист

Усложнения

Посттравматичното стресово разстройство може да засегне всички сфери от живота ви ‒ работа, взаимоотношения, здраве и удоволствие от ежедневните дейности, и също да увеличи риска от други психични проблеми като:

• Депресия и тревожност
• Злоупотреба с наркотици или алкохол
• Хранителни разстройства
• Суицидни мисли и действия

Лечение

Основните подходи за лечение на хора с ПТСР са медикаментозни, психотерапевтични или комбинация от двете. ПТСР засяга хората по различен начин, така че лечението, което помага на даден човек, може да не сработи при друг. Психотерапията може да се осъществи в индивидуални сесии или в група. Лечението с терапия за лечение на ПТСР обикновено трае между 6 и 12 седмици, но при необходимост може да продължи и по-дълго. Изследванията показват, че подкрепата от семейството и приятелите представлява важна, ако не и ключова част от възстановителния процес. Ефективната психотерапия е насочена към акцент върху няколко ключови компонента и включва идентификация на причините за симптомите и изграждане на умения за справяне с тях.