Историята на 7-годишния Мартин

Мартин наистина се страхува да му вземат кръв. Когато е бил на 6 години, той припада при лекаря по време на кръвен тест. Оттогава Мартин избягва да гледа или да мисли за всичко, свързано с кръв, игли или медицински процедури. Той казва, че това кара сърцето му да бие учестено, както и да му е трудно да диша или да мисли, Заради този свой ужас той всеки път има чувството, че „ще откачи“ или „ще умре“.  Преди всяко ходене на лекар Мартин непрекъснато изисква от майка си уверение и обещания, че няма да се наложи да му вземат кръв. По време на последния преглед лекарят решава да повдигне въпроса за реимунизация за туберкулоза. Когато той казва това пред Мартин, момчето се разстройва и започва да диша тежко, да плаче и да повтаря на майка си, че иска да се прибере веднага вкъщи. Майката на Мартин е много изненадана и притеснена от реакцията на сина си и смята, че може да е имал паник атака. Тя се притеснява, че Мартин никога повече няма да поиска да отиде на лекар.

Ключови точки:

Фобиите са най-честият вид тревожно разстройство.

Макар хората да са наясно, че тяхната фобия е ирационална, те не могат да контролират реакцията към страха.

В общия случай специфичните фобии започват в детството, на около 7 години.

Какво представлява фобията?

Страховете са често срещани в детството. Въпреки това, за някои деца и тийнейджъри  с течение на времето те могат да станат наистина тежки и дори да се превърнат във фобия. Фобията е силен и неразумен страх от конкретен обект или ситуация; проява на екстремна тревожна реакция към нещо, което не причинява непосредствена опасност. Фобиите се различават от нормалните детски страхове, защото те възпрепятстват живота ви и могат да повлияят негативно на училището, работата и личните отношения. За разлика от общите тревожни разстройства, фобията обикновено е свързана с нещо специфично. Въздействието на фобията може да се разпростре от досадно до тежко увреждане. Хората с фобии често осъзнават, че страхът им е ирационален, но се чувстват неспособни да го избегнат.

Причинители

Към причинителите на фобии могат да се причислят:

• Генетични фактори
• Излагането на затворени пространства
• Екстремни височини
• Ухапвания от животни или насекоми
• Злоупотребата с вещества
• Травматични мозъчни травми
• Депресия
• Постоянни медицински състояния или опасения за здравето

Децата, които имат близък роднина с тревожно разстройство, са изложени на риск от развитие на фобия. Някои деца могат да развият фобия към животно, след като доверен възрастен многократно ги е предупреждавал, че животното е опасно и може да ги ухапе. В други случаи детето може да развие фобия, като наблюдава тревожен отговор на други хора спрямо обекти или ситуации (дете, което развива фобия от паяци, след като е наблюдавало уплашената реакция на  по-големия си брат, когато бяга всеки път при контакт с паяк).

Фобиите имат различни симптоми от сериозните психични заболявания като шизофренията, например, която се съпътства от зрителни и слухови халюцинации, заблуди, параноя. От своя страна, фобиите може и да са неразумни, но обикновено фобийните пациенти отчитат реалността.

Защо някои хора са подвластни от ирационални страхове, а други са в състояние да се справят с тях? Отговорът е, че по-податливи на фобийни състояния са по-чувствителните, емоционални и уязвими хора, които имат склонност към повишена тревожност и силни психически реакции.

Следните фобии са провокирани от най-често срещаните предмети или ситуации и водят до изразен страх и симптоми като замайване, гадене и задух. В някои случаи тези симптоми прерастват в паник атака.

1. Aгорафобия (страх от открити пространства)

Агорафобията, буквално „страх от открити пространства”, е безпокойство или паника от места или ситуации, от които не можете да избягате. Този страх е обратен на клаустрофобията.  Хората с агорафобия се страхуват, че са в голяма тълпа или са затворени извън дома. Те често избягват социалните ситуации и предпочитат да останат вкъщи. Много хора с агорафобия се страхуват, че могат да изпаднат в паника на място, откъдето не могат да избягат. Хората с хронични здравословни проблеми пък често се опасяват, че ще се нуждаят от спешна медицинска помощ на място, където не могат да получат такава.

2. Социална фобия

Наричана още социално тревожно разстройство, тази фобия представлява крайно притеснение от социални ситуации и нерядко води до частична или пълна самоизолация. Тя може да бъде толкова тежка, че най-простите взаимодействия, като поръчка в ресторант или разговор по телефона, да причиняват неконтролируема паника.

3. Аерофобия

Аерофобията (страхът от летене) засяга приблизително 8 милиона американски възрастни, макар че аварията в самолет в действителност е много рядко явление. Около един на всеки трима души има известно ниво на страх от летене. Някои от често срещаните симптоми, свързани с тази фобия, включват треперене, сърцебиене и чувство на дезориентация. Страхът от летене понякога е толкова силен, че кара хората изцяло да избягват летателни средства. Често се лекуват с терапия с експозиция, при която клиентът постепенно и постепенно се въвежда в летене: може да започне с представата за себе си до самолет, седнал вътре в самолета и накрая по време на полет.

4. Арахнофобия

Арахнофобията е разпространен страх от паяци и други паякообразни. Фактът е, че от около 35 000 вида съществуващи паяци само дузина представляват някакъв вид реална заплаха. Тогава защо толкова много хора се ужасяват от паяци, дори само от изображение или мисъл за тях?

Едно от най-честите обяснения за тази и подобни животински фобии е свързана с факта, че дори паяците някога са представлявали значителна заплаха за нашите предци, които не са разполагали с медицински познания и технологични инструменти за справяне с наранявания от животни и насекоми. В резултат на това, еволюцията се е погрижила да създаде предразположение към страх от тях.

5. Клаустрофобия

Това е страх от затворени или тесни пространства. При тежка клаустрофобия понякога се налага да се изпишат лекарства срещу безпокойство, за да може страдащият да се справи с наглед обичайни ситуации, например да се качи в автомобил или асансьор.

6. Мизофобия

Мизофобията е прекомерният страх от микроби и мръсотия, който кара хората да си мият натрапчиво ръцете, да чистят непрекъснато и да избягват неща, които се възприемат като мръсни. В някои случаи тази фобия може да бъде свързана с обсесивно-компулсивно разстройство. Тя може да доведе до избягване на физически контакт с други хора поради страх от замърсяване, прекомерна употреба на дезинфектанти и силно безпокойство от медийни съобщения за появата на болести. Някои от хората с тази фобия избягват пространства, където съществува по-голяма вероятност от наличие на микроби, като лекарски кабинети, самолети, училища и аптеки.

7. Глософобия

Глософобията е страх от представяне или говорене пред аудитория. Страдащите от тази фобия проявяват тежки физически симптоми дори при мисълта да бъдат изправени пред група хора.

8. Офидиофобия

Офидиофобията е страхът от змиите. Често срещана, тя се приписва на еволюционни причини (подобно на арахнофобията), лични преживявания или културни влияния. Проучване, обхванало 35 участника с офидиофобия, установява, че само 3 от всички тях някога са били ухапани от змия. Всъщност, мнозинството от участниците имат малко или никакви преки преживявания със змии под каквато и да е форма.

9. Акрофобия

Акрофобия е страхът от височини. Хората с тази фобия избягват планини, мостове или по-високите етажи на сградите. Симптомите включват световъртеж, изпотяване и усещане за настъпващ припадък или загуба на съзнание.

10. Страх от тъмното

Страхът от нощта или тъмнината почти винаги започва като типичен детски страх. Когато остане траен и се задържи и през тийнейджърските, се счита за фобия.

11. Страх от кучета

Страхът от кучета, една от най-разпространените фобии, често се свързва със специфични лични преживявания, в най-честия случай ухапване от куче по време на детството. Такива събития могат да бъдат доста травматични и да доведат до трайни реакции на страх, които продължават и в зряла възраст. Ирационален и прекомерен, този страх от четириногите може да окаже сериозно влияние върху ежедневните дейности на човек и да затрудни достъпа му до дом, работно място.

12. Страх от смъртта (танатофобия)

Страдащите са напрегнати и потиснати от катастрофални предчувствия за грозящи ги опасности. Тези фантазии могат да бъдат подкрепени от някакъв вид болест или определен негативен минал опит. В основата на танатофобията се намират страхът от болка и агония.

13. Трипанофобия

Трипанофобията е страх от инжекции, състояние, което може да накара хората да избягват лечения, зъболекари, лекари и всякакви медицински лица, дори когато е належащо за здравето им. Подобно на много други, този страх често не се лекува, защото хората избягват обекта и ситуацията, които го задействат, като по този начин не си дават шанс да го преодолеят. Когато на човек, страдащ от трипанофобия, трябва да се бие инжекция, той може да почувства краен ужас, повишен ускорен ритъм и дори да избяга.

Лечение

Фобиите са един от най-често срещаните психиатрични разстройства и могат да създадат значителни смущения във функционирането и благополучието на човек. За щастие, налице са безопасни и ефикасни лечения, които могат да включват психотерапия, медикаменти или комбинация от двете. Подходящото лечение зависи от редица фактори като симптомите и тежестта на фобията, но с подходяща и навременна намеса на специалист  те биха могли да бъдат овладени и премахнати.