Да спиш с врага…

„Насилието се запазва с тишината“

Той е един от онези мъже, които гледат на жена си като на личнa вещ, притежание и слуга. Тя е достатъчно привлекателна, за да бъде показвана на партита, но у дома той я удря, ако кърпите не са напълно симетрично закачени в банята или консервите не са подредени по рафтовете с военна прецизност. Не ѝ е позволено да има своя воля, нито свои желания. Всеки път, когато той я удря, тя си повтаря: “Вината е моя… това е моето пътуване до Ада, което никога няма да свърши“.

„Да спиш с врага“ за някои хора е просто филмова лента, но за други ‒ самата реалност, в която пребивават перманентно и от която не могат да се спасят. Това е и случаят на А., 33-годишна:
Когато бях омъжена за него, той искаше да контролира всичко. Мислеше, че това е позволено, че е право на всички съпрузи. Първия път, когато ме удари, беше в кухнята ‒ не му хареса храната, която бях приготвила. Бях в шок, но приех извиненията, както и обяснението му, че е имал тежък работен ден. Но, за съжаление, това беше само началото… Насилието и психическият тормоз не закъсняха, напротив. Когато нещата започнаха да стават непоносими, се борех да се справя, опитвайки се да го игнорирам. Даваше ми точно 30 минути да се прибера вкъщи след работа, а когато закъснявах дори и с 5 минутки, ме обвиняваше, че съм била с друг. Когато превключваше и започваше да се държи мило за известно време, истински вярвах, че ме обича и че нещата ще се променят. Но тези моменти не траеха дълго и скоро след това той отново се превръщаше в онзи ужасен и неприятен човек, когото не познавах. Аз ли не го познавах истински или той се беше променил? Това беше въпросът, който не спираше да ме измъчва. Това беше въпросът, чийто отговор си мислех, че ще намеря в себе си. И дълго време наистина живеех с убеждението, че трябва да търся причината именно там – в мен самата. Беше много стриктен да следи с кого излизам. Не можех лесно да се виждам с други хора, той се опитваше да ме отдалечи от семейството ми и приятелите ми… нямах собствен живот, нито живот сред общество. Чувствах, че съм затворник в собствения си дом. Той разруши самочувствието ми, като ми повтаряше колко съм „безполезна“, „тъпа“ и „грозна“. В един момент вече наистина не знаех кое е истина и кое е лъжа. Той унищожи достойнството и самоуважението ми. „Свиня” и „тъпачка“ бяха някои от обичайните думи, с които се обръщаше към мен. Мислите ми бяха разпръснати и нелогични. Вярвах, че не мога да бъда свободна, че ще ме преследва, дори и да се опитам да избягам. Живеех в постоянен страх за живота си.

Как е различен животът ми сега?

Промяната дойде за мен, когато взех решението, че не мога повече да продължавам да „живея” по този начин. Ако трябваше да умра, за да платя цената да бъда свободна, то бях готова на това. След няколко години брак реших, че най-сетне имам нужда от помощ, потърсих консултация с психолог и подадох молба за развод. Не беше лесно и все още не знам дали тази история е напълно приключила. Но знам едно ‒ и то е, че сега аз съм по-свободна и живея живота, който заслужавам.

Моят съвет към другите
Вярвам, че когато преживявах този най-черен период от живота си и мълчах за всичко, случващо в моя дом, именно мълчанието ми позволи на насилието и тормоза да продължат. Когато не казваме на другите какво се случва в домовете, в животите, в душите ни, ние даваме възможност на насилниците да продължават с деянията си. Трябва да прекъснем мълчанието и да разобличим онези, които искат да ни държат в страх и подчинение. В крайна сметка, всяка жена, която е ранена, смазана от домашното насилие, убита, е нечия дъщеря, сестра, приятелка…

Какво казва насилникът, за да манипулира жертвата:

„Знаеш, че те обичам.“
„Обещавам, че никога повече няма да се повтори.“
“Искам само най-доброто за нас.”
„Никой няма да те обича така, както аз те обичам.“
„Не вярвай на другите, вярвай на мен.“

Идентифициране на домашното насилие
Какво е домашно насилие?

Домашното насилие е всяка форма на поведение, чиято цел е придобиване на власт, контрол и доминация над съпруг/а, партньор, приятел или близък член на семейството. То се характеризира с повтарящи се прояви на агресия, които целенасочено подкопават самооценката на жертвата и акцентират върху неспособността/ невъзможността й да напусне насилника.
Границите на домашното насилие далеч не се изчерпват само с физическото такова, макар именно то да е една от най-видимите и често срещани форми. Не по-малко страшни и опасни биха могли да са и сексуалното, емоционално, социално, духовно и икономическо насилие.
Някои примери за актове на насилие включват:
• Изолиране на жертвата от семейството и приятелите ѝ
• Контрол на достъпа до пари
• Подкопаване на самочувствието и обезценяване
• Постоянни заплахи

Как и къде се случва?

Домашното насилие се случва посредством традиционни роли на жертва и насилник във всички сфери на човешките битови взаимоотношения:
• Интимна: партньори, любовници, съпруг и съпруга, бивши партньори
• Родителска: малтретиране на възрастни хора от децата им или на деца от страна на родителите
• Родствена: други членове на семейството

Изследванията показват, че когато домашното насилие възникне между възрастни в хетеросексуални отношения, най-вероятно мъжете са извършителите, а жените – жертвите. Когато насилието се упражнява върху деца в семейството, най-честите извършители са родителите или доведените родители. За жертви се считат също и онези деца и тийнейджъри, които редовно стават свидетели на насилие между други членове на семейството.

Форми на насилие:

• Физическо насилие
• Сексуално насилие
• Емоционално насилие и сплашване
• Изолация
• Упражняване на контрол
• Вербално насилие: принуда, заплахи и обвинения
• Икономическо насилие

Упражняване на контрол

Контролиращото поведение е начинът за насилника да поддържа господство над жертвата; при това той най-често е воден от убеждението, че действията му са оправдани и дори необходими. Контролът може да варира от явен до абсолютно недоловим за външни хора и често включва (без да се ограничава до) следните “похвати” от страна на насилника:
• Проследява и подслушва телефонни обаждания.
• Лишава жертвата от избор по отношение на стилове на облекло, грим или прическа. Това може да включва принуждаване на жертвата да се облича по определен начин, например по-съблазнително, по-консервативно и т.н., в зависимост от “предпочитанията” на насилника.
• Обажда се или се връща неочаквано вкъщи, за да провери жертвата. Първоначално подобно поведение би могло изглежда и да се възприема като любящ жест, но с времето става ясен знак за ревност и опит за тотален контрол.
• Нахлува в неприкосновеността на личния живот на жертвата, като не ѝ позволява да отделя време и пространство за себе си.
• Принуждава или насърчава зависимостта, убеждавайки жертвата, че не е в състояние да оцелее или да се справи с прости задачи без насилника до себе си.
• Използва децата като способ за контрол на жертвата чрез заплахи, свързани с нараняване, отвличане и дори убийство.

Форми на физическо насилие:
• Удар (с ръка или предмет), ритане, хапане, шамаросване, бутане, задушаване, биене, прищипване, дърпане на коса, пробождане, давене, изгаряне, заплашване с оръжие или заплаха за друга форма на физическо нападение.
• Отправяне на заплахи за нараняване на домашни любимци, деца, роднини, приятели.
• Принудително задържане или заключване на жертвата като заложник в или извън дома, както и ограничаване на нуждите и потребностите ѝ.
• Принудително физическо ограничаване на волята на жертвата.

Сексуално насилие
Дори и в 21-и век в някои общества изпълнението на съпружеските задължения продължава да се случва изцяло по волята на съпруга и независимо от волята на съпругата. Важно е обаче да се отбележи, че предишно съгласие за сексуална активност не предполага непременно настоящо съгласие за такава. С други думи, насилственият полов акт си остава насилствен, независимо от това, дали се случва между брачни партньори или напълно непознати.

Сексуалното насилие може да включва както актове на вербално, така и на физическо поведение. Примери за такива са:
• Използване на сила, принуда, вина, манипулация или неотчитане на нежеланието на жертвата да прави секс. Това може да включва принуждаване на жертвата да прави секс с други хора или да участва в проституция.
• Експлоатиране на жертвата, която не е в състояние да вземе информирано решение за участие в сексуална активност, защото е заспала, в нетрезво състояние, употребила наркотични вещества, с увреждания е или е зависима от извършителя поради страх или други причини.
• Осмиване, подигравка с тялото или части от него, отправяне на обидни изявления, свързани със сексуалните предпочитания или поведение на жертвата.
• Прекомерна ревност, водеща до фалшиви обвинения в изневяра и контролиране на поведението, за да се ограничи контактът на жертвата с външния свят.
• Принуждаване към полово сношение след побой.
• Извършване на сексуални действия с особена жестокост.

Емоционално насилие и сплашване: обидно или критикуващо отношение от страна на насилника, за да подкопае самочувствието на жертвата. Това включва:
• Публично унижение.
• Заплахи и обвинения, преки или косвени, с цел причиняване на емоционална или физическа вреда.
• Използване на изкривяващи реалността твърдения или поведения, които създават объркване и несигурност у жертвата.
• Постоянно пренебрегване и игнориране на чувствата и нуждите на жертвата.
• Използване на действия, подигравки или жестове, които атакуват самочувствието и убежденията на жертвата с намерението да я унижат и обезценят.
• Постоянна критика, крещене и обиждане на жертвата, че е психически нестабилна, неспособна, некомпетентна, неразумна.
• Изолация: насилникът забранява на жертвата да ходи на работа, възпрепятства поддържането на отношения с роднини и приятели и изцяло контролира семейния бюджет, като взема финансовите решения изцяло сам.

Изолация

Изолацията е форма на злоупотреба, изразяваща се в контрол върху поведението на жертвата, нейните мисли, чувства, права, контакти. Често започва като израз на любовта на насилника към жертвата с изявления от сорта на: „Ако наистина ме обичаш, ще искаш да прекарваш повече време с мен, а не със семейството си”. С течение на времето актовете на изолация стават все по-безмилостни, като накрая напълно се ограничават контактите на жертвата с всички, освен с насилника. Нерядко се стига до момента, в който жертвата доброволно продължава започнатото и допълнително се самоизолира поради страх от публично унижение, вина за поведението на насилника или за състоянието на връзката, невъзможност да избяга.
Домашното насилие е изключително травматичен опит и емоционалните белези, свързани със злоупотребата, често могат да надминат физическото ѝ въздействие. Оцелелите жертви на домашно насилие са изложени на висок риск от развитие на посттравматично стресово разстройство, злоупотреба с наркотични вещества или психически заболявания, свързани със стреса. Те трудно могат да се отърсят от ужасните спомени, страх или чувство за опасност, пристъпи на вина и съжаление. В този смисъл, особено важно е жертвите да потърсят професионална помощ.

Къде да потърсите помощ?

Ако сте жертва на домашно насилие, ето какво можете да направите, за да си помогнете и промените ситуацията, в която се намирате.
Първата стъпка е да признаете пред себе си, че домашното насилие не е ваша вина.
Потърсете професионално консултиране, включително индивидуална и/ или групова терапия, за да получите представа за опасностите от ситуацията, да преодолеете препятствията и да смекчите страховете и тревогите си. В случай че имате деца, консултирайте се и с детски психолог, който би могъл да им помогне да се справят с преживяванията си в тази нелека и за тях ситуация.
Говорете с някого, на когото имате доверие – роднина, приятел или съсед. Помолете за помощ.
Планирайте предварително и бъдете готови при необходимост да избягате. Скрийте на сигурно място важни документи и пари в брой.
Потърсете центровете за жертви на домашно насилие. Персоналът може да ви предостави информация за правна, финансова и медицинска помощ, заедно с консултации, групи за подкрепа и услуги за деца.
Поискайте от лекар да ви издаде документ, удостоверяващ наличието на следи от насилието, констатирани от него.
Подайте молба до съответното Районно управление на МВР за налагане на спешни мерки за закрила от домашно насилие.
Обадете се на Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие, на която можете да получите не само емоционална подкрепа, но и информация и пренасочване към други подходящи за ситуацията ви служби и програми. Безплатният телефонен номер за обаждания от цялата страна е 0800 1 86 76, а за обаждания от чужбина – (003592) 981 76 86, всеки ден между 09:00 и 21:00 ч.

Няколко думи за тайните на домашното насилие от Лесли Морган Стейнър

Писателката Лесли Морган Стейнър споделя житейската си история  да бъде лудо влюбена в мъж, който я малтретира безмилостно, неведнъж застрашавайки живота ѝ. Тя се опитва да отговори на въпроса, който хората винаги задават на жените-жертви на домашно насилие, а именно: защо не си тръгват? Стейнър нарича явлението „откачената любов“. Подобно на преживяванията на много други жени и мъже, връзката ѝ започва с обожание, преминава към изолация и ескалира в крайна манипулация и непрестанно насилие.
Както се оказва, аз съм много типична жертва на домашно насилие… Домашното насилие се случва на всички. Всички раси, всички религии, всички нива на доходи и образование.
Защо останах? Отговорът е лесен. Не знаех, че с мен се злоупотребява. Въпреки че държеше оръжие до главата ми, блъскаше ме, заплашваше да убие кучето ни, изсипваше смляно кафе върху главата ми, докато се обличах за интервю за работа. Никога не съм виждала себе си като малтретирана жена. Вместо това, аз се считах много силна жена, влюбена в дълбоко смутен човек, и бях единственият човек на земята, който можеше да му помогне да се изправи срещу демоните си.

Татяна Георгиева

Психолог, София