Финансови проблеми, нова работа, социални събирания, несигурност в отношенията… Чувството за тревожност, което често съпътства ежедневни или чрезвичайни ситуации, е напълно нормално и дори може да бъде полезно, провокирайки прилив на енергия или необходимост от съсредоточаване. След една определена граница обаче чувството на тревожност може да прерасне в тревожно разстройство. Ето какво разказва 23-годишната Мария:
„По природа съм притеснителен човек. Наскоро страдах от период на депресия и тревожност, но тази тревожност е част от рамката на това, което съм. Винаги съм се притеснявала или безпокоила, че нещо лошо може да се случи на любимите ми хора, когато напускат къщата. Затова и винаги им изпращах съобщения или им се обаждах, за да се уверя, че са наред. Но истината е, че собственият ми ден беше най-голямото предизвикателство за мен самата. Понякога мислех за тревожността като за различни видове чудовища, които ме преследваха, където и да отидех. Да бъдеш парализиран от страх или неизвестност или да изпитваш физически дискомфорт е толкова изтощително – дори когато правиш нормални неща, като например да се разхождаш или да излизаш вечер с приятели. Не всеки ден беше лош, това е сигурно, но всичко това беше едно адски обременяващо преживяване, докато не започнах терапия. Някои от „уроците“, които научих по време на терапията, бяха следните:
Ти не си жертва
Всеки, който твърде често изпитва тревожност и безпокойство, се чувства именно като жертва – особено когато трябва да се справи с нещо непознато и ново. Подобни натрапчиви чувства обикновено представляват пречка за щастлив и нормален живот – и така, докато не дойде времето за борба с тях. Проблемите и трудностите по пътя са част от живота и не подминават никого, затова все пак е по-добре да се адресират късно, отколкото никога, а в един още по-добър сценарий – по-добре рано, отколкото късно. Не попадайте в клопката на тревожността и не обвинявайте проблемите (и себе си), а се заемете с тях, за да подобрите психичното и физическото си здраве, които са в неразривна връзка. Струва си да инвестирате времето, финансите и енергията си, за да изследвате, разберете и разрешите някои важни за вас житейски казуси.
Съществуват начини за справяне с тревожността
Да, наистина съществуват начини за справяне с тревожността. Но истината е, че не можете съвсем сами да разбере кои от тях биха могли да ви помогнат, както и да ги прилагате. Ако обаче бъдете честни пред себе си и признаете, че имате нужда от помощ, това определено ще е първата крачка към разрешаване на вашия проблем. Дори ако започнете да посещавате специалист и тревожността е все още налице, това не означава, че тя никога няма да ви напусне. Основният ви фокус трябва да бъде овладяването на начините за справяне с тревожността.
Трябва да бъдеш собствената си система за подкрепа
Поглеждайки назад, това, което успяваше безапелационно да задейства моята тревожност, бяха връзките, които имах в университета. Именно тогава за пръв път започнах да изпитвам истинска тревога. Често пишех на свои приятели колко зле се чувствам и очаквах от тях те да бъдат моя подкрепа. Някои от тях бяха насреща, други – не. Но не това беше важното. Важното беше, че първо търсех подкрепа в другите, вместо да я потърся в самата себе си. Твърдя го от опит: очаквайки постоянна подкрепа от другите, вместо от вас самите, е сигурен начин никога да не бъдете пълноценни и щастливи. Тревожността е нещо, което трябва първо да разберете сами, и чак тогава ще бъдете в състояние да получите помощ и отвън.
Всичко ще бъде наред
Вашето тяло винаги се стреми към равновесие: стабилно и последователно психическо и физическо здраве. Това означава, че когато всичко ви се струва трудно и безнадеждно, съществува начин, чрез който можете да си представите, че ще преживеете всичко това.
Ето един страхотен цитат Стийв Мараболи, който винаги ми е помагал да поставя нещата в перспектива: „P.S. Обещавам ти, че нищо не е толкова хаотично, колкото изглежда. Нищо не заслужава твоето здраве. Нищо не заслужава да тровиш себе си със стрес, тревожност и страх“.
Тревожност: порочният кръг, създаден чрез защитната стратегия на отбягване
Да бягате, да избягвате и да страните са познати поведенчески модели в критични моменти. Те могат да бъдат полезни, защото защитават физическата безопасност.
По същия начин, психологическото избягване е естествен процес в ума. Анна Фройд казва, че „механизмът на избягване е толкова примитивен и естествен и освен това толкова неразделно свързан с нормалното развитие на Аз-а …“.
Избягването е отбранителна стратегия, състояща се в създаването на дистанция спрямо всичко/всички, което/които предизвикват тревожност. Функцията на избягването, както и на всеки друг защитен механизъм, е да предпазва, и следователно тя може да бъде или здравословна, или патологична, в зависимост от нейната интензивност, гъвкавост или конкретния момент, в който се активира.
Тъй като физическото избягване може да помогне да повлияе на състоянието на съзнанието, същото важи и за психологическото избягване, посредством механизми като рационализация или отстраняване.
Избягването може да намали психотелесните симптоми, предизвикани от тревожност и страх, но, от друга страна, може също да предизвика опасен порочен кръг, в който да засилва отрицателните емоции. Ако механизмите на избягване се превърнат в тенденция или натрапчив навик, те могат да резултират в различни отклонения, например паническо разстройство, агорафобия и т.н.
Избягването, чиято функция, както изяснихме, е да “спаси” човек от стресиращи и страшни ситуации, е устойчив механизъм, който продължава във времето. Уместен пример тук са хората, преживели панически атаки – обикновено те живеят в постоянен страх, че могат отново да попаднат в плен на това състояние, поради което избягват да бъдат поставени в ситуации, можещи да предизвикат други атаки. Друг пример са хората, страдащи от генерализирана тревожност – те са склонни да избягват места и ситуации, които смятат за рискови; или хора, страдащи от специфична фобия, които всячески избягват контакт с предмета на страха си. Като резултат от постоянното избягване, у тях възниква убеждението, че са неспособни да се борят с безпокойството и страха, като биват засегнати и техните социални, професионални и афективни способности. Накратко: неконтролираното, продължително избягване може да бъде сериозно ограничение за свободата и житейските избори.
Отново, ако имате чувството, че някак се припознавате в горните редове, трябва добре да направите разграничението – дали става въпрос за малки ежедневни ситуации на стрес или безпокойство, в каквито всички ние попадаме, или за сериозен проблем, който се нуждае от психологическо консултиране?
Предвид казаното дотук, терапията с хора, страдащи от безпокойство, трябва да се фокусира върху повишаване на осведомеността им, както и върху пълния и дълбок контакт с опита и изразяването на техните емоции. По този начин пациенти имат възможност да затворят опасния порочен кръг, създаден чрез процеса на избягване, и да продължат живота си без подобни притеснения.
Тревожност: кога да я избягваме и кога да обърнем внимание на някои ситуации?
В предишната блог статия проучихме механизма на избягване и как той задейства един порочен кръг на нарастващо безпокойство и тревожност.
Избягването е отбранителна стратегия, която позволява на хората да се отдалечават от всичко, което предизвиква тяхното безпокойство и може да намали психофизичните симптоми, предизвикани от тревожност и страх, но, от друга страна, може да предизвика и опасен порочен кръг, в който се засилват негативните емоции.
И така, къде се намира границата между полезната защитна стратегия и вредния навик?
Ето някои примери за ситуации, които могат да бъдат избегнати, и ситуации, които не бива да се избягват, тъкмо обратното – всъщност трябва да бъдат адресирани и разрешени.
Кога да се избягват дадени ситуации?
Когато не изразяваме истинската си същност
Понякога действате според това, което другите хора считат за правилно или грешно, за добро или лошо, дори дадената позиция да не отразява вашите мисли и намерения. Ето един пример: ако се стремите към повишение на работното място, не е логично и обосновано да го избягвате, нали? Въпреки това, съществува възможността просто да следвате един идеал за успех, който всъщност да не е вашият, и цялото положение с повишението да ви причинява немалко стрес и тревожност. Тогава трябва да изясните и преодолеете именно тези ситуации, в които не ви движи вашето Аз и неговите истински желания, в противен случай рискувате да се чувствате разочаровани и провалили се.
Когато това е просто грешното време
Когато сте разстроени и претоварени с емоции, често реагирате импулсивно. Това вероятно са моментите, за които ще съжалявате най-много! Ако действате, ръководени от чувства като гняв, негодувание или гордост, рискувате да не можете да обмислите последствията и импликациите, които това може да има както за вас, така и за другите около вас. Ето защо е най-добре някои въпроси да не се повдигат, когато не можете да мислите ясно, и да ги отложите за по-спокоен и балансиран момент.
Кога да бъдат адресирани дадени ситуации?
Когато е замесен някого, когото обичате и на когото държите
Съществуват конфликти, които бихте искали да разрешите по-рано, отколкото по-късно, особено когато се отнасят до важен за вас човек; някого, когото обичате и не искате да загубите, независимо дали е приятел, роднина или партньор. Проблемите могат да окажат влияние в разпадането на отношенията, ако не бъдат адресирани своевременно.
Някои хора се страхуват да повдигат въпроси или да говорят, тъй като се опасяват, че ще навредят на връзката или на другия. Напротив, по-лесно е да се решават малките проблеми, когато възникнат, защото ако не го направите, те могат да станат по-сериозни. Това може да доведе до негодувание в отношенията и да бъде все по-трудно да се намери решение.
Когато изпитвате страхове и несигурност
Всеки от нас живее със собствените си страхове, неизбежно е. Но замисляли ли сте се, че постоянното пребиваване в комфортната зона представлява сигурен, но скучен залог? Животът може да бъде предизвикателен и пъстър, но едва след като се заемете с вашите страхове, ще можете да прегърнете нови преживявания и да се възползвате максимално от възможностите и шансовете по пътя си. Изправете се срещу страховете си и преодолейте несигурността си, това ще ви доведе до по-пълноценна връзка не само с другите, но и със себе си.