Диаграма за преодоляване на несигурността
„Никога няма да бъда перфектен, но мога да бъда щастлив“
Няма човек, който да не изпитва несигурност – някои хора просто по-добре се справят с несигурността, прикривайки я по-умело от други. Хората постоянно се тревожим за това какво другите си мислят за нас? Въпреки, че казваме, че не ни пука какво другите мислят или казват за нас, това е далеч от истината, защото дълбоко в себе си всеки иска да бъде харесван, уважаван, ценен и най-вече обичан. Затова и се тревожим дали изглеждаме достатъчно добре, притесняваме се дали сме прекалено дебели, тревожим се, че няма да получим одобрението на другите, а когато не го получаваме автоматично започваме да се самонараняваме и измъчваме „Защо не сме достатъчно добри за тях? Защо не сме умни, красиви или успешни като тях?“
Иначе казано се намираме в един порочен кръг, притеснявайки се, че не правим всичко по силите си, за да бъдем „своята най-добра версия“ Не харесвам този израз „най-добрата версия на себе си“. Тези думи са не само клише, но и съдържат в себе си една претенция, една не реална оценка и едно вечно преследване на някакъв недостижим идеал. Няма разбира се нищо лошо в това човек да преследва даден идеал и да иска да се развива в положителен аспект, но това не трябва да бъде на всяка цена и особено, когато това замъглява гледката пред истинското щастие, а именно „никога няма да бъда перфектен, но мога да бъда щастлив“.
Наричат ни нарцистично поколение. Казват ни, че технологиите и социалните медии ни заразяват с грандиозно чувство за себе си. Но повечето от нас не ходят наоколо, чувствайки се чак толкова велики. Всъщност има една основна емоция, която преобладава и оформя нашия образ и влияе на нашето поведение, а това е именно несигурността. Ако всъщност можете да влезете в умовете на хората около вас, дори и на нарцистичните, вероятно ще се сблъскате с непрекъснати вълни от несигурност. Неотдавнашно проучване установи, че 60% от жените изпитват обидни, самокритични мисли на седмична база. В такива случай, когато се чувстваме така сякаш ние самите сме най- големите си врагове е много трудно сами да се справим с тази критичност и несигурност. Затова и консултацията с психолог би могла да ви помогне да предприемете първата крачка спрямо желанието ви за промяна и едно ново начало.
Психолозите д-р Робърт и Лиза Файърстоун, изследващи така наречените „ критични вътрешни гласове “ у хората откриват, че най-честата самокритичната мисъл, която хората имат спрямо себе си, е, че те са различни, но не в положителен смисъл, а по някакъв негативен, отчуждаващ начин. Независимо дали нашето самочувствие е високо или ниско, едно е ясно; ние сме поколение, което сравнява, оценява и преценява себе си с голямо внимание. И благодарение на социалните мрежи , които постоянно ни карат да искаме одобрение чрез лайкове и коментари, излагайки на показ невероятни тела, екзотични пътувания и изкушаваща храна – това само изостря проблема. Но вие вече знаете всичко това.
Въпросът е: Как да преодолеем всички тези несигурности?
Как да се справим със себе си и как да се научим да намираме удовлетворение и мир?
Отговорът не е прост, но изисква две основни неща с които можем да започнем:
1. Желание да се изправим пред онова, с което обикновено не искаме да се сблъскаме, за да разберем откъде идва тази несигурност. Разбирайки нейния произход и защо се обричаме на вечно подценяване, ние можем да започнем да оспорваме и преодоляваме тази разрушителната и вътрешна критика, която ограничава живота ни.
И това ни отвежда и до втората основна точка:
2. А именно малко кураж. Дори и в малки дози, той вие е необходим, за да започнете, оставяйки настрана всички неща, които ви разсейват и отклоняват вместо просто да се съсредоточите върху това, с което се борите.
А вие имате ли тази смелост? Ако е така, то нека започнем!
Пречките. Какво причинява несигурността?
Какво ни пречи, за да се справим с несигурността? Има препятствия, които заставят на пътя ни, както и има стари и неизлекувани рани.
Някои от препятствията, които ни пречат са:
1. Житейски преживявания – има един вътрешен диалог, който съпътства чувствата ни на несигурност. Това се нарича „ критичен вътрешен глас “. Д-р Лиза Файърстоун, която е автор на книгата „ Завоювай критичния си вътрешен глас“, пише: „Критичният вътрешен глас се формира от болезнени ранни житейски преживявания, в които сме били свидетели или жертви на болезнени отношения. Когато пораснем, ние несъзнателно приемаме и интегрираме този модел на разрушителни мисли към себе си и другите. “
И така, какви събития или нагласи оформят този вътрешен критик? Опитът, който имаме с нашите родители, семейства и близки може да бъде в основата на нашата несигурност като възрастни. Представете си едно дете, което често чува от родителите си следните думи: „Ти си толкова различен/ различна от другите деца! Не може ли да си като тях?” Това веднага създава у детето усещането за отчужденост и различие в негативен аспект спрямо него и другите. След това си представете негативните коментари и нагласи, които самите родителите изразяват към себе си: „Изглеждам ужасно в това. Толкова съм дебела.“ Тези нагласи дори не трябва да се вербализират, за да повлияят на детето. Отсъствието на родителите може да накара децата да се чувстват несигурни и да вярват, че с тях има нещо фундаментално погрешно. Именно заради това консултирането с детски психолог в ранна възраст би могло да помогне на детето да преодолее своите несигурности и да го стимулира да развие потенциала си.
2. Отрицателен образ – когато хората ви критикуват през годините, започвате и вие да се критикувате. И цялата тази критика, заедно с неблагоприятните сравнения между вас и другите, води до отрицателна представа за вас самите. Няма значение дали реалността отговаря на този образ, защото можем да бъдем умни, блестящи и красиви, но ако вярваме в този негативен образ на себе си, който е грозен, глупав и неуспешен, ще действаме според именно според него.
3. Зависимост от одобрение – когато получаваме одобрение от някого, това е страхотно! Смятаме, че сме достойни и красиви. Но проблемът тогава е, че се нуждаем от още повече одобрение, за да запазим този образ и започваме все по силно да се страхуваме от неодобрението, защото тогава чувство на контрол и себеутвърждаване започват да изчезват. Затова и затъваме в една циклична зависимост от желание за постоянно одобрение и ужас от страха от неодобрение. Ние анализираме в дейтали всичко, което всеки казва и прави около нас и това се преръща в един ужасен и порочен кръг от зависимост.
4. Снимки, лайкове и постове в социалните медии и медиите – като типично технологично поколение ние се сравняваме с всички онези модели, звезди и хора, които виждаме в Instagram или други социални мрежи, във филмите, телевизията, списанията. Искаме да сме красиви като тях, слаби като тях, успешни като тях. Всички тези образи са предназначени да продават, но това, което в крайна сметка ни продават са чувствата на несигурност и малоценност, след което започваме да се нуждаем от каквото и да е, което знаменитостите ни продават, за да можем да бъдем като тях. Оставаме с грешното послание, че не е хубаво да сме такива, каквито сме!
5. Не приемате себе си – в крайна сметка резултатът е, че не приемаме важни части от себе си. Не ни харесва, че сме с наднормено тегло, или имаме акне, или някакъв комплекс свързан с тялото ни. Удивително е, защото дори хората, които мислите, че имат удивителни тела – те също не могат да приемат напълно себе си! Ние също така отхвърляме части от нашата вътрешна същност, например частите, които са недисциплинирани или безразлични или страшни или мързеливи. Но ние най-вече не приемаме и отхвърляме онези части от себе си, които ни носят чувство на несигурност.
Това са много пречки за преодоляване! И това подчертава защо това изисква смелост и защо е необходимо да бъдете търпеливи и да си дадете време за промяна!
Но има път напред.
Пътят към справянето с несигурността
Ето тайната: препятствията ни показват пътя. Препятствията са пътят.
Можем да прегърнем тези препятствия и да работим с тях. За да направим това, трябва да започнем да развиваме ясно съзнание кога възникват нашите несигурности. Можем да ги използваме като сигнален звук за внимание, който звъни, когато сме разтревожени от страхове и недоверие, казвайки ни: „Хей! Това са нещата, които ти пречат и работата към промяна трябва да започне от тях!”
И именно тези препятсвия са ключа: всичките ни несигурности всъщност са възможност да направим нещо за нас самите, да поправим един грешен модел на мислене и да развием умения, които ще ни помогнат по пътя към промяната.
Така че започнете да обръщате внимание, и забележете в какви ситуации сте подвластни на несигурността. След това направете следните стъпки:
1. Простете на миналото – ако вашата несигурност е била сформирана от роднина или авторитетна фигура, която ви е критикувала, признайте това пред себе си. След това започнете да прощавате. Разберете, че тези хора в живота ви са били движени от собствената си несигурност, борейки се със собствените си демони. В крайна сметка никой от нас не е съвършен. Осъзнайте, че миналото е минало с това ще ви помогне да продължите напред.
2. Приемете всяка част от себе си – пауза, почивка и самооценка. Обърнете внимание на частите от себе си, както от вашето тяло, така и от вътрешното ви Аз, които не ви харесват. Разгледайте тези части от вас и вижте дали можете да им изпратите любов. Погледнете на тях като на несъвършените части от вас, които са те, заслужаващи любов като приятел, който е несъвършен и заслужава любов. Помислете как бихте третирали този несъвършен приятел и се отнасяйте по същия начин към себе си. Дайте си увереност, дайте си състрадание. Прегърнете всички части от вас и се вгледайте в красотата, която се крие у тях. В крайна сметка те са част от вас и са прекрасни.
3. Практикувайте самоодобрение – aко забележите, че искате одобрение от някой друг, тяхната похвала или внимание, техните лайкове или коментари… спрете! Вместо това поискайте одобрение от вас самите. Не се нуждаете от одобрението на някого другиго, а от вашето собствено. Това не означава, че не искате връзка с другите, или любов, но можете да обичате другите и да бъдете обичани от тях, като същевременно се научите как да се самоутвърждавате. Приемете себе си, напълно, обичайте се. И това е всичко, от което се нуждаете.
4. Няма място за сравнения – спрете да сравнявате себе си с другите. Едно от основните пречки, пред които ще се изправите, което ще ви попречи да преодолеете несигурността си, е фактът, че непрекъснато се сравнявате с другите. Когато се сравняваме с други хора, стигаме до заключението, че или сме на тяхното ниво или не. Когато се сравняваме с другите и ги превъзхождаме това ни кара да се чувстваме силни, уверени и силни. Обаче, когато осъзнаем, че не ги превъзхождаме съвсем точно, тогава несигурността ни връхлита. Сравняването с други хора не е здравословно. Всеки човек има свой собствен уникален опит, умения, таланти, способности и знания. Техните силни страни може да не са вашите силни страни. По същия начин силните ви страни може и да не са техните силни страни. Това е като да сравняваме ябълки и банани. Те са два различни вида плодове.
Добре, да речем, че престанете да се сравнявате с другите. Това е чудесно начало. Веднага ще откриете, че много от вашите несигурности ще се изпарят. Но какво сега? Ключът към освобождаването на всичките ви несигурности е не само да не правите никакви сравнения спрямо вас и другите, но просто да се приемете такива каквито сте. Ангажирайте се да давате максимума от себе си във всяка ситуация. Не забравяйте, че вашия максимум ще бъде различен всеки път и този максимум винаги бива повлияван от вашето състояние на ума и настоящи обстоятелства. Ето защо не измервайте най-доброто от това, което сте направили или не сте направили в миналото. Миналото вече няма значение. Това, което е от значение, е това, което сте направили днес. Измервайте това, което можете да направите точно в този момент и продължавайте смело напред.
5. Развивайте доверие в настоящия момент – прилагайки всички тези начини започнете да изграждате вяра в себе си, че ще бъдете добре. Изградете вяра в момента, в който ще се развивете и всичко ще бъде наред. Това се постига с времето, като прави малки предсказания за момента („Този момент ще се окаже ОК“) и след това ще видим дали предсказанието се сбъдва.
6. Практикувайте самоприемане
Практикуването на самоприемане означава пълно приемане на себе си въпреки вашите недостатъци, несъвършенства и ограничения. Никой не е съвършен и очакването да бъдете съвършени просто ще ви доведе до разочарование . Всички ние сме дефектни по свой собствен начин. Вместо да се опитваме да скриете тези недостатъци, просто приемете какви сте и прегърнете човека, който сте. Това, разбира се, не означава, че трябва просто да приемете вашата липса на знания, умения или опит и просто да се откажете. Не, не искам да кажа това.
Има разлика между това, което може да бъде променено и това, което трябва да бъде прието.
Променяйте нещата, които можете, като се отдадете на самоусъвършенстване. Обаче, за нещата, които не можете да промените, работете върху самоприемането. Същото се отнася и за всяка ситуация, проблем или дилема, пред която се изправяте. Ще има неща, които можете да промените, и ще има други неща, които трябва да се научите да приемате. Разбирането на тази разлика е един от ключовете за дългосрочното щастие!
7. Приемете, че всичко е субективно
Всички ние имаме свои лични възгледи за това какви са нещата и как трябва да бъдат. Как се чувствате за нещо вероятно е различно от това как другите се чувстват за нещо и обратно. Всичко е субективно. Ние тълкуваме нещата по свой собствен начин възоснова на нашите предишни преживявания, вярвания, ценности и очаквания. Следователно не е толкова важно какво се случва с нас, но как тълкуваме тези преживявания.
Нека опитаме нещо. Следващият път, когато сте заляти с несигурност, поискайте обратна връзка от друго лице. Попитайте някой, на когото имате доверие, да предостави неговата или нейната перспектива и интерпретация относно дадената ситуация. Попитайте ги как те биха реагирали, ако са на ваше място. Вероятно перспективата им ще се различава от вашата. Това ще ви докаже, че всичко е субективно. И тъй като това е субективно, няма правилно или грешно, а по-скоро става въпрос за интерпретациите, които правите и в крайна сметка как бихте реагирали, което прави всичко субективно в края на краищата.
8. Живейте според собствените си правила и стандарти
Често попадаме в капана на несигурността, когато живеем според правилата, стандартите и очакванията на други хора. Правим това, за да впечатлим другите – да ги спечелим. Обаче, опитвайки се да спечелим други хора, губим връзка с това, което наистина ни прави щастливи. Вместо да живеете живот, продиктуван от други, изберете да напишете свой собствен сценарий. Задайте си свои собствени правила и стандарти за живот и след това ясно дефинирайте личните си граници. Използвайте тези граници като възпиращ фактор, който държи хората на безопасно разстояние, така че да не се намесват във вашето щастие. Запитайте се:
Как искам да бъда третиран от другите?
Какво ще приема и няма да приема?
Какви лични граници ще поставя, които ще ми дадат свободата да бъда себе си?
Това, разбира се, не означава, че трябва да се дистанцирате или изолирате от всички около вас. Всички ние се нуждаем от специални хора в живота си, но Вие сте тези, които избирате как да поставите и кога тези граници. Те са за това да ви дадат личното пространство, от което се нуждаете, за да бъдете истинското си и автентично Аз. Те също са там, за да ви предпазят от онези хора, които постоянно ви карат да се чувствате комплексирани и несигурни.
И накрая, не забравяйте, че макар и да не сте перфектни, това не означава, че сте недостойни, незаслужаващи или неспособни. Бъдете благодарни за това, което сте и за това, което сте станали. Подарявайте си малко самочувствие всеки ден и направете най-доброто, което можете, с това, което имате. Това е пътят. Откривате нещата, с които се борите, научавате се да се справяте с тях и променяте перспективата си. Научете се да виждате какво ви влияе и да го превърнете във възможност да практикувате нови умения. Така се развивате, така растете, а вярвам това е красив път по който можете да поемете.
Татяна Георгиева
Психолог, София