Достатъчна ли е любовта?
През 1967 г. Джон Ленън написа песен, наречена „Всичко, от което се нуждаеш е любов“. Същевременно той e упражнявал физическо насилие над двете си жени, изоставя едно от децата си, упражнява психически тормоз спрямо неговия мениджър евреин с хомофобски и антисемитски обиди. Тридесет и пет години по-късно, Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песен, наречена „Любовта не е достатъчна“. Резнър, въпреки че е известен със своите шокиращи сценични спектакли и гротескните и тревожните си видеоклипове, успява да се изчисти от всички наркотици и алкохол, жени се, има две деца, а след това отменя цели албуми и турнета, за да може да остане у дома и да бъде добър съпруг и баща. Един от тези двама мъже има ясно и реалистично разбиране за любовта. Един от тях няма. Един от тези хора идеализира любовта като решение на всичките му проблеми. Един от тях не го прави. Един от тези мъже е вероятно гений с нарцистичен характер, а другият от тях не.
В нашата култура много от нас идеализират любовта. Виждаме я като някакво възвишено лечение за всичките проблеми на живота. Филмите, книгите, които оставят такъв силен отпечатък върху нас и нашите лични истории, възхваляват любовта като крайна цел на живота, окончателното решение за цялата ни болка и борба. И тъй като ние идеализираме любовта, я надценяваме. В резултат нашите взаимоотношения плащат цената за това. Когато вярваме, че „всичко, от което се нуждаем, е любов“, тогава като Ленън, по-вероятно ще игнорираме основни ценности като уважение, смирение и ангажираност към хората, за които ни е грижа. В края на краищата, ако любовта наистина разрешава всичките ни проблеми, тогава защо да се занимаваме с всички останали трудни неща? Но ако ние, както и Резнър, вярваме, че „любовта не е достатъчна”, тогава разбираме, че здравите взаимоотношения изискват повече от чисти емоции или възвишени страсти. Ние разбираме, че има неща, които са по-важни в живота ни и в нашите взаимоотношения, отколкото просто да бъдем влюбени. И успехът на нашите отношения зависи от тези по-дълбоки и по-важни ценности.
ТРИ СУРОВИ ИСТИНИ ЗА ЛЮБОВТА
Проблемът с идеализирането на любовта е, че ни кара да развиваме нереалистични очаквания за това какво всъщност е любовта и какво може тя да направи за нас. Тези нереалистични очаквания след това саботират самите взаимоотношения, на които ние толкова силно държим. Затова и консултацията с психолог би могла да ви помогне да изследвате произхода на тези нереалистични очаквания и заедно да идентифицирате от какво се нуждаете на този етап от вашия живот. Позволете ми да илюстрирам кои са така наречените сурови истини за любовта:
1.Любовта не е непременно съвместима
Само защото се влюбвате в някого, това не означава, че те са добър партньор за вас в дългосрочен план. Любовта е емоционален процес, съвместимостта е логичен процес. Казано иначе това са два различни процеса с две различни кръвни групи. Възможно е да се влюбите в някого, който не се отнася добре с вас, който ви кара да се чувствате зле и който не се отнася със същото уважение, с което вие се отнасяте към тях. Някого, който има такъв неблагоприятен живот, че те самите започват да ви дърпат надолу заедно с тях. Влюбвайки се в някой, който има различни амбиции или житейски цели, притежава различни философски убеждения или мироглед за света, може да бъде един сблъсък, който да в разрез с вашите собствени чувства и представи. Възможно е да се влюбите в някой, който е неблагоприятен за вас и вашето щастие. Това може да звучи парадоксално, но е вярно.
Само се замислете за всички катастрофални взаимоотношения, за които сте слушали от приятели или дори такива, в които вие самите сте били главни герои. Какво са почувствали вашите приятели или вие самите в началото на тези взаимоотношения? Искрата! Искрата, с която те или вие сте влезнали в тези взаимоотношения, искрата, която е основата на емоциите, които вие или те са изпитали и заради, която хората се гмуркат надолу с главата без да мислят, изричайки думите „Просто така го почувствах“.
И след това шест месеца по-късно, единият си събира багажа, а другият се задава въпроса: “Как и кога се объркаха нещата? “
Истината е, че нещата са се объркали още преди дори да започнат.
Защо Сократ нарича Любовта лудост?
В “Федър”, много известен диалог, написан от Платон, Сократ обяснява, че „любовта е лудост”. В същото време той също така изразява идеята, че любовта е един от най-големите дарове, които човечеството може да получи. Какво точно има предвид той и как трябва да разбираме тези две твърдения?
Идеята за любовта като лудост вероятно не изглежда странна – в края на краищата, филмите и песните говорят за „лудост “в любовта, като същевременно подчертават нейната пристрастяваща и спорадична природа. Но Сократ говори за различен тип лудост. Обръщайки се към културните и религиозни традиции на своето време. Сократ предполага, че любовта е форма на божествена лудост. По отношение на любовта, тя е специален вид божествена лудост, която произтича от признаването на по-дълбока, възвишена красота в света. Това означава, че любовта идва от това да видим света, такъв какъвто го виждат боговете.
И да, въпреки, че любовта е до огромна степен лудост, трябва да използвате не само сърцето си, но и ума си. Да, искаш да намериш някой, който да накара сърцето ти да трепти е чудесно, но вие също трябва да оцените ценностите на човека. Как той или тя се отнасят към вас, как се отнасят към близките ви, мечтите, амбициите ви и светоусещането ви като цяло. Защото, ако се влюбите в някой, който е несъвместим с вас дали бъдещето тогава би било такова, за което мечтаете?
2. Любовта не решава проблемите във взаимоотношенията ви
Докато любовта може да ви накара да се почувствате по-добре по отношение на проблемите във връзката ви, тя всъщност не решава проблемите в нея. Вълната от емоциите е опияняваща, всяко силно чувство е още по-важно и по-валидно от предишното, но ако под краката ви няма стабилна и практична основа, тази вълна от емоции в крайна сметка ще ви залее, а най-вероятно и удави.
3. Любовта не винаги си струва жертвите
Една от определящите характеристики на обичането на някого е, че вие сте в състояние да мислите извън себе си и собствените си нужди, за да помагате и издигате другия и неговите нужди. Но въпросът, който хората не си задават достатъчно често, е какво точно жертват и струват ли си жертвите ?
В любовните взаимоотношения е нормално и двамата партньори понякога да жертват собствените си желания, собствените си нужди и собственото си време един за друг. Но когато става дума за жертване на самоуважението, достойнството, тялото, амбициите и целите в живота, просто за да бъдете с някого, тази същата любов става проблематична. Любовната връзка трябва да допълни нашата индивидуална идентичност, а не да я нарани, увреди или замени. Ако се озовем в ситуации, в които толерираме неуважително или злоупотребяващо поведение, то това всъщност, което правим е, че позволяваме на любовта си да ни консумира и определя и ако не сме внимателни, ще останем само една кухина без сърцевина.
ТЕСТЪТ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО
Навярно сте чували съвета: “Вие и вашият партньор трябва да сте най-добри приятели.” Повечето хора гледат на този съвет в положителен аспект: „трябва да прекарам известно време с моя партньор, както правя с най-добрия ми приятел, трябва да говоря открито с моя партньор, както правя с най-добрия си приятел, трябва да се забавлявам с моя партньор, както правя с най-добрия си приятел.“. Но хората също трябва да вникнат и в отрицателния аспект на този съвет, а именно бихте ли търпяли по еднакъв начин негативното отношение на партньора ви и това най-добрия ви приятел? Удивително е, че когато си зададем този въпрос честно в повечето нездравословни и зависими отношения, отговорът е „не“.
Като психолог си задавам въпроса защо толерираме отрицателното поведение в нашите романтични взаимоотношения, което никога не бихме понесли в нашите приятелства? Защо? Защото се влюбваме!
Помнете това: Единственият начин да се насладите напълно на любовта в живота си е да изберете да направите нещо по-важно в живота си от любовта.
Можете да се влюбите в голямо разнообразие от хора през целия ви живот. Можете да се влюбите в хора, които са добри за вас и в хора, които са лоши за вас. Можете да се влюбвате по здравословни начини и по нездравословни начини. Можете да се влюбите, когато сте млади и когато сте вече на възраст. Любовта не е уникална. Любовта не е специална. Любовта не е оскъдна. Но вашето самоуважение е, както и вашето достойнство. Такава е и вашата способност да се доверите. Потенциално може да има много любов през целия ви живот, но след като загубите самоуважението си, вашето достойнство или способността си да се доверите, те много по-трудно могат да бъдат възвърнати, отколкото способността отново да се влюбите или обичате.
Любовта е чудесно преживяване. Това е едно от най-големите преживявания, които животът може да предложи. И това е нещо, към което всеки трябва да се стреми да чувства и да се наслаждава. Но подобно на всяко друго преживяване, тя може да бъде здравословна или нездравословна. Подобно на всяко друго преживяване не можем да й позволим да определя изцяло нашата идентичност или нашата цел и смисъл в живота. Не можем да й позволим да ни погълне до такава степен, че да замъгли собствена ни самооценка. Защото в момента, в който го направим, губим не само любовта, губим и себе си. Защото в живота ви е необходимо нещо повече, отколкото любов. Любовта е голяма. Любовта е необходима. Любовта е красива.
А Вие какво мислите? Само любовта достатъчна ли е?
Татяна Георгиева
Психолог, София