Клиничен психолог – Татяна Георгиева
Интервю за БТА – Валерия Димитрова, Екатерина Тотева
20 март 2020
http://www.bta.bg/bg/c/CV/id/2171232
1. Как се отразява на психичното здраве на хората ситуацията с коронавируса?
Светът, в който живеем сега е доста стресиращо място. Пандемията от коронавирус накара хората да купуват панически лекарства и хранителни продукти, отчаяно да преглеждат платформите за социални мрежи в търсене на най-новата информация, но и да се тревожат по повод на всякакви появили се конспиративни теории. Освен това нека не забравяме, че ние като социални същества искаме и имаме необходимостта от това да се свързваме, както физически, така и психически с останалите, да докосваме и да бъдем близо до тези, които обичаме, а с настоящите извънредни мерки като, че ли всичко това е в момента е забранено. Всичко това несъмнено поражда у хората едно общо и често усещането на несигурност и липса на контрол, но и създава усещането за изолация и самота. Изправени сме пред не леката задача да се подготвим да толерираме несигурността за дълъг период от време, борейки се едновременно с това да не попадаме в капана на паниката, но и да предпазим физическото си здраве, както и това на околните.
2. Как се справят хората с хипохондрия?
Състоянието, наречено хипохондрия или психосоматично разстройство, се характеризира с необоснована загриженост и притеснение от наличието на сериозно соматично заболяване с преувеличени симптоми. Независимо колко незначителни или преувеличени са симптомите на пациента, това състояние причинява значителен дистрес върху ежедневния живот и взаимоотношенията на човек. Предвид постоянното масово медийно покритие относно разпространението на COVID-19 през последните няколко месеца, не би било неразумно да се предполага, че дори онези, които не страдат от хипохондрия, се поддават на тревожността и страхът, че биха могли да се разболеят. За хората с хипохондрия обаче целият този процес е още по-мъчителен и ужасяващ, тъй като постоянно им бива напомняно за техните най-дълбоки страхове под формата на новини, информация и налагането на извънредни мерки. Именно слушайки ежедневно за разпространението на вируса и бивайки затрупани с цифри и статистики за заразените и смъртните случаи, най-дълбоки страхове на хората биват още повече засилени, а по-конкретно страхът от несигурност, болка и най-вече страхът от смъртта.
Казано по-просто, хората с хипохондрия имат непоносимост към толерирането на несигурност, а именно точно това толериране на несигурността се налага да направим всички ние в момента. Докато всички преминаваме през живота с несигурност, за много от нас това е управляемо. За хората с хипохондрия обаче, колкото повече се опитват да намалят тази несигурност, било то чрез комбинация от слушане и четене на новини или чрез прекомерното и засилено спазване на насоките и мерките за здравето, толкова по-засилена става тревожността им.
Да вземем например някои от тригерите, които превръщат процеса със справяне с тревожността относно COVID-19 още по-труден за хората с хипохондрия. Когато някой прочете за ново заболяване, той може да си зададе въпросът„ Имам ли го? “, но за човек с хипохондрия той се чувства принуден да се свръхангажира с това заболяване. Друг тригер за хората с хипохондрия могат да бъдат насоките за превенция. Насоките са очевидно разумни и необходими, но за човек, който страда от силна тревожност и силна преокупация за собственото здраве, тези насоки и мерки могат да бъдат още по засилени и вманиачени с цел защита и предпазване. И така порочният кръг, в който хората с хипохондрия и преди това са били, става още по-порочен за тях. Важно е обаче да си напомняме, че притеснявайки се, няма да променим настоящата ситуация, защото няма връзка между това колко сме притеснени и колко реално сме в риск.
3. Кои групи са най-уязвими в случая?
Ако говорим в контекста на социалната изолация, тя би могла да нанесе най-тежки вреди на хората със сериозни и тежки психични разстройства, а именно психозите, личностовите разстройства, но нека не забравяме и възрастните хора, които са сами и не могат да разчитат на помощта на свои роднини. Те в случая са поставени на още по-голям риск, поради липсата на подкрепяща среда.
Несигурността и усещането за липса на контрол са това, което е в основата на безпокойството на повечето хора. Вие чакате нещо да се случи и това само по себе си подхранва допълнителна тревожност. В този ред на мисли други уязвими групи хора в случая са тези диагностицирани с ОКР – обсесивно компулсивно разстройсто и тревожни разстройства. Например един проблем пред, който са изправени хората с ОКР е тясно свързан с новите мерки за предпазване от COVID -19 около измиването на ръцете и забраната за пипане на лицата ни, наред с други неща, може да накарат хората с ОКР да се почувстват още по-уязвими. Хората с OKР често проявяват повтарящо се поведение на почистване, като например непрестанното почистването на дръжки на вратите, кухни и бани. Това може да не звучи толкова страшно, но когато те са възпрепятствани от това да правят каквото и да било друго занимание, това се превръща в значителен проблем в живота им. Ако сега на тези хора им бъде казано, че трябва да мият ръцете си по определен начин на всеки два часа или да почистват редовно повърхностите, това може да доведе до драстично изостряне на симптомите им, както и да породи чувството за загуба на всякакъв контрол.
4. Има ли стратегии за самостоятелно справяне или трябва да се търси специалист?
Да, разбира се, че има стратегии, които биха могли да ни помогнат да се справим самостоятелно с настоящата ситуация, но това зависи от личността на човек и наличието на подкрепяща среда. Някои от тези стратегии се състоят в това да се опитаме да бъдем търпеливи и да толерираме несигурността. Бихме могли например вместо да се чувстваме като затворници в собствения ни дом, да използваме това време за личностно развитие. Прочетете онези книги, за които все нямате време, пробвайте ново хоби, погрижете се за тялото си, вземете си почивка от гледането и слушането на новини, както и постоянното използване не социални медии, опитайте се да свържете с тези хора, които ви карат да се чувствате по-обнадеждени относно бъдещето.
Въпреки това нека и не забравяме, че има и моменти, в които е трудно да се справим изцяло сами. Затова са не само нашите близки, но на разположение са и специалистите. Всички лекари и психолози са на разположение. Много мои колеги, както и аз в това число провеждаме безплатни онлайн консултации, тъй като си даваме сметка, че хората са поставени пред изпитание и имат нужда от това да поговорят със специалист, който да им предостави психологическа подкрепа.
5. Увеличили ли са се консултациите при психиатри от началото на епидемията?
Впечатленията ми, а и мнението на широк кръг психиатри, с които съм в контакт, е, че пациентите реагират забележително добре. Към настоящия момент не наблюдаваме увеличаване на консултациите при психиатрии или епидемия от рецидиви на психични разстройства.
Основната промяна по отношение на епидемията е преминаването към онлайн терапия и консултиране. С много от моите клиенти например преминахме в онлайн форма на психологическо консултиране и практиката до тук показва, че това е работещ метод, който предоставя възможност не само да не се прекъсва процесът дори в условия на световна пандемия, но и е начин, по който хората да продължат да получават необходимата за тях подкрепа.
6. Загубиха ли хората радостта от живота?
Бих казала, че това е субективно и е рисковано да слагаме всички хора под общ знаменател, тъй като едни биха отворили с „да“ на въпроса, а други с „не“. По-скоро предвид настоящата ситуация хората започнаха да си дават сметка за значимостта на всички тези неща, които в момента са ни забранени и до някаква степен е нормално хората да изпитват тревога, страх, несигурност и да им бъде трудно да усетят радостта, когато са поставени под така наречената карантина. Аз обаче силно подкрепям и вярвам в думите на Виктор Франкъл, че „в живота ни идва радост, когато имаме какво да правим; има някой, който да обичаме; и има нещо, на което да се надяваме.“
