Спри да се опитваш да бъдеш щастлив и ще бъдеш щастлив

Спри да се опитваш да бъдеш щастлив и ще бъдеш щастлив

Ако се опитвате да бъдете „готини“, никога няма да бъдете готини. Ако постоянно се опитвате да бъдете щастливи, то тогава никога няма да бъдете щастливи. Може би проблемът тези дни е, че хората се опитват прекалено много.
Щастието подобно на другите емоции не е нещо, което можете да придобиете, а е по-скоро нещо, което обитавате. Когато например във вас бушува гняв, защото не ви повишават, а колегата, който не можете да понасяте го повишават, вие не сте съвсем с ясното съзнание относно състоянието на гняв, в което сте изпаднали. Не си мислите: „Ядосах ли се най- накрая? Правя ли това правилно?“ Не, вие сте на лов. Вие обитавате и живеете в гнева. Вие сте гнева. И после в един момент той изчезва.

Точно както един самоуверен човек не се чуди дали е самоуверен, един щастлив човек не трябва да се чуди дали е щастлив. Той просто е такъв.
Това означава, че намирането на щастие не се постига само по себе си, а по-скоро е страничен ефект от определена поредица от продължаващи житейски преживявания. Това обаче подлежи на голяма доза объркване, особено тъй като щастието се продава толкова много тези дни като цел сама по себе си. Купете X и бъдете щастливи. Научете Y и бъдете щастливи. Но не можете да си купите щастие и не можете да постигнете щастие. То е просто следствие от това да приведете в ред другите части от живота ви.

ЩАСТИЕТО НЕ Е СЪЩОТО КАТО УДОВОЛСТВИЕТО

Когато повечето хора търсят щастието, те всъщност търсят удоволствие: вкусна храна, повече време за телевизия и филми, нова кола, партита с приятели, масажи, отслабване с 10 килограма, популярност и така нататък.
Но докато удоволствието е страхотно, то не е същото като щастието. Удоволствието е свързано с щастието, но не го създава. Попитайте всеки наркоман как техният стремеж към преследване на удоволствието е завършил. Попитайте човек, който е разбил семейството си и е загубил децата си, дали в крайна сметка удоволствието го прави щастлив. Попитайте човек, който почти се е самоизял до смърт, колко „щастливо“ го е накарало да се почувства преследването на удоволствието?

Удоволствието е фалшив бог. Изследванията, проведени от психолози показват, че хората, които съсредоточават енергията си върху материалистични и повърхностни удоволствия, стават по-тревожни, по-емоционално нестабилни и по-малко щастливи в дългосрочен план. Удоволствието е най-повърхностната форма на удовлетворение от живота и следователно е най-лесно. Удоволствието е това, което ежедневно ни се рекламира и предлага. То е онова върху, което ние се фиксираме и използваме, за да отвлечем вниманието си. Но удоволствието, макар и необходимо, не е достатъчно. Има нещо повече от него и понякога консултацията с психолог би могла да ни помогне да потърсим смисъла в нашия живот.

shtastie_psiholog

 

НАМИРАНЕТО НА ЩАСТИЕТО НЕ ИЗИСКВА ПОНИЖАВАНЕ НА ОЧАКВАНИЯТА

А популярен идея напоследък е, че хората стават все по-нещастни, защото всички ние сме нарцистични и израстваме, слушайки колко специални и уникални индивиди сме , които ще променят света. Освен това не трябва да забравяме, че имаме и Facebook, който постоянно ни показва колко невероятни са чуждите животи, но не и нашите собствени и следователно започваме да се чувстваме потиснато и скапано, чудейки се къде и кога се е объркало всичко. О, и всичко това се случва до 23 годишна възраст.

Съжалявам, но не. Трябва да дадем малкоч повече кредит на доверие на хората от това.

Нека погледнем един пример. Сигурна съм, че поне един ваш приятел или познат на ваш приятел в действителност е предприел рисково бизнес начинание. Да речем, че същият този човек решава да пресуши повечето си спестявания, опитвайки се да направи така, че начинанието му да успее, но в един момент се проваля. Днес обаче той е по-щастлив от всякога, заради това свое преживяване, което го е научило на много уроци и му е помогнало да осъзнае какво всъщност той иска и не иска от живота. Въпросният човек е в състояние да погледне назад и да се гордее, че се е престрашил да опита, защото иначе винаги би се чудил „какво, ако?“ Именно тази въпросителна би го преследвала цял живот, а това щеше да го направи по-нещастен от всеки неуспех.

Неспособността да отговорим на собствените си очаквания не е противоположна на щастието, а всъщност способността да се провалиш и въпреки това да си способен да оцениш това преживяване е фундаменталният градивен елемент за щастието.

Ако си мислите, че ще направите 100 000 лева и ще карате мерцедес незабавно след като завършите университет, тогава стандартите ви за успех биха били изкривени и повърхностни. Объркали сте удоволствието с щастието, а болезненият трясък на реалността, който ще ви удари в лицето е един от най -добрите уроци, които животът може да ви даде.

Оправданието за „по-занижените очаквания” става жертва на същия начин на мислене, а именно, че щастието идва отвън. Радостта от живота не е заплата от 5 000 лева или дори 10 000 лева, радостта се състои в постигането на тези 10 000 лева от 5 000 лева.
Затова повишете очакванията си. Удължете процеса на повишаването на тези очаквания . Направете си списък със задачи дългъг един километър и се усмихвайте на безкрайните възможности, които ви се предоставят. Създавайте смешни стандарти за себе си и след това се насладете на неизбежния провал. Учете се от него. Изживейте го. Нека земната пукнатина и камъни се рушат около вас, защото така се разраства нещо невероятно през пукнатините.

ЩАСТИЕТО НЕ Е СЪЩОТО КАТО ПОЗИТИВНОСТТА

Вероятно познавате някой, който винаги изглежда безумно щастлив и супер позитивно настроен независимо от обстоятелствата или ситуацията. Шансовете са, че това всъщност е един от най-дисфункционалните хора, които познавате. Отричането на негативни емоции води до по-дълбоки и продължителни негативни емоции или така наречената емоционална дисфункция.

shtastie_psiholog

Как да се справим с появата на негативни емоции?

Като психолог смятам, че начинът за справяне с негативните емоции е: 1) да ги изразяваме по социално приемлив и здравословен начин и 2) да ги изразим по начин, който е в съответствие с нашите ценности. Прост пример. Ако вашата ценност е например да преследвате мира и хармонията, когато някой ви ядоса, ви ще му се разсърдите, ще изразите този гняв, но същевременно не бихте удари човека в лицето именно, заради вашите ценности и убеждения, в които вярвате.
Има много хора, които се присъединяват към идеологията „винаги бъди позитивен “. Тези хора трябва да се избягват точно толкова, колкото някой, който мисли, че светът е една безкрайна черна дупка. Мисля, че част от привлекателността на натрапчивата позитивност е начинът, по който тя ни се продава и предлага. В крайна сметка всеки би искал да вярва в щастливия край? Гледайки постоянно щастливи, красиви и усмихнати хора по телевизията и ние искаме да бъдем като тях. Това желание понякога ни пречи обаче да прозрем истината за индустрията за самопомощ и самоусъвършенстване е, че тя иска да ни накара да се чувстваме като, че ли нещо не е наред с нас през цялото време. А веднъж попаднем ли в капана на този начин на мислене, измъкването от него става все по-трудно и невъзможно.

Кое е това, което всъщност движи щастието?
ЩАСТИЕТО Е ПРОЦЕСЪТ НА ПРЕВРЪЩАНЕ В ИДЕАЛНОТО ВИ АЗ

Завършването на маратона ни прави по-щастливи, отколкото яденето на шоколадова торта. Отглеждането на дете ни прави по-щастливи, отколкото да играем видео игра. Стартирането на малък бизнес и борбата да се изкарваме пари ни прави по-щастливи от закупуването на нов компютър.
А най-смешното е, че и трите дейности по-горе са изключително трудни и изискват поставянето на високи очаквания и евентуално рискът те не винаги да бъдат винаги удовлетворени. И все пак, те са едни от най-значимите моменти и дейности в живота ни. Те включват болка, борба, дори гняв и отчаяние, но след като веднъж ги направим, продължаваме да се оглеждаме за тях.

Защо?

Защото това са тези видове преживявания, които ни позволяват да бъдем идеални за нас в собствените ни очи. Това е непрекъснатият стремеж да изпълним идеалните си качества, които ни дават щастие, независимо от повърхностните удоволствия или болка, независимо от положителните или отрицателните емоции. Ето защо някои хора са щастливи да воюват, а други са тъжни на сватби. Затова някои са развълнувани да работят, а други мразят партита. Характеристиките, които притежават не се в синхрон с идеалните им същности.

Крайните резултати не определят идеалните ни качества. Не е завършването на маратона, което ни прави щастливи, а постигането на трудната и дългосрочна цел. Това не е да имаш страхотно дете, което да показваш и с което да се хвалиш пред другите, а е знанието, че сте се отдали на развитието на друго човешко същество, което е специално. Не престижът и парите от новия бизнес ви правят щастливи, това е процесът на преодоляване на всички разногласия с хората, които ви интересуват.
И това е причината опитът да бъдете щастливи неизбежно да ви направи нещастни. Защото да се опитваме да бъдем щастливи означава, че вече не сме идеалния си Аз, не сте в хармония с качествата на това, което искате да бъдете. В края на краищата, ако сте действали като идеал за себе си, тогава няма да почувствате нужда да се опитате да бъдете щастливи.

shtastie_psiholog

 

Много често чувам реплики като „търсете щастието вътре в себе си”, но бих казала, че щастието се случва, когато решите да преследвате това, което е във вас. И затова щастието е толкова краткотрайно. Всеки, който си е поставил основни житейски цели само, за да ги постигне, рано или късно осъзнава, че винаги ще има още едно нещо,което трябва да направи, за да бъде щастлив. Този човек всъщност е осъзнал това, че щастието винаги се усеща като скрито зад някой ъгъл, очайквайки вие да се появите, а не то.
И това е така, защото нашият идеален Аз винаги е точно зад този ъгъл, винаги три стъпки пред нас. Ние мечтаем да сме музиканти и когато станем музиканти вече мечтаем да бъдем филмови режисьори. Не е важно да постигнем всички аспекти на успеха, а постоянно да се движим към него, ден след ден, месец след месец, година след година. Застоите ще идват и ще си отиват и ние ще продължим да следваме идеалния си Аз по пътя на живота си. И с това, що се отнася до намирането на щастие, изглежда най-добрият съвет е и най-простият: Представете си кой искате да бъдете и следвайте стъпките към него. Мечтайте смело, търсете вдъхновението и след това направете нещо.

А простата реалност е, че гадости винаги се случват. Нещата се объркват. Плановете се провалят. Сезоните се променят. Хора влизат и излизат от живота ни. Плачем и се смеем. Правим грешки и надали ще спрем някога да правим. У нас се зараждат, както позитивни, така и негативни емоции. И това е добре. Утешително е да знаем, че отрицателните емоции са необходими и полезни за поддържане на стабилно щастие в живота.
Живейте. Просто живейте. Спрете да се опитвате да бъдете щастливи и ще бъдете щастливи.

Татяна Георгиева

Психолог, София