гр. София, бул. Александър Стамболийски 205, блок А, етаж 4, офис 412
Приятелите, разочарованията и новото начало

Приятелите, разочарованията и новото начало

Приятелствата са важна част от нас и правят живота ни по-добър по различни начини, но когато приятелите ни ни разочароват, това ни кара да се чувстваме сами, гневни и неразбрани. Започваме да се сещаме за всички пъти, в които сме били насреща за приятелите ни и се ядосваме, обвинявайки ги, че те не могат да направят същото за нас. Това ни превръща в едни разочаровани и гневни хора, които започват да се затварят все повече и повече, издигайки крепости около себе си. Но този, който издига крепости около себе си не иска да е сам, а търси някой, който да ги разруши.

Ако имаме приятел, който не успява да ни подкрепи, може да се почувстваме така, сякаш светът ни се е счупил наполовина. Когато гневът започне да избледнява, във всяко едно наше приятелско разочарование можем да намерим не само отговорите на въпроси, които са ни измъчвали, но и с нови очи да съзрем всичко онова, което ни е убягвало.

Типовете приятелки, които навярно са ви разочаровали през годините

1. Най-добрата ви приятелка в гимназията

Вие се намирате може би в най-прекрасния период от живота ви, но не го осъзнавате. Защо обаче това да е най-прекрасният период в живота ви? Ами, просто защото все още ги няма отговорностите като това да работите, да изкарвате пари и да бъдете отговорен родител. Вие сте в онзи период от живота, в който търсите себе си, сформирате своята идентичност и не спирате да си задавате въпроса „какви планове крои бъдещето за мен?“ Но всъщност дори и неизвестността на бъдещето не ви плаши толкова, защото имате най-добрата ви приятелка. Заедно кроите планове за бъдещето – в кой университет ще учите, как ще заживеете заедно на квартира, най-накрая свободни от вечното мрънкане на вашите и най-вече как ще пътувате до онова място, за което и двете винаги сте мечтали.

Всичко е прекрасно, обаче изведнъж нещо се случва. Нещата се объркват. Плановете пропадат и вие вече не сте същите приятелки. Много пъти независимо дали става въпрос за романтични или приятелски взаимоотношения ние не спираме да търсим отговорите на хилядите въпроси, които си задаваме, а именно „Защо се случи така? Кой е виновен?“ И за съжаление не се задоволяваме само с един отговор, тъй като когато инвестираме в нашите приятелства толкова много като чувства, време и енергия спрямо някого, само един отговор не би могъл да ни донесе утеха относно края на едно важно приятелство.

И така в крайна сметка отговорихте ли си на въпросите? Аз бих могла да ви отговоря поне на един от тях – „Защо приятелството ви не просъществува?“ Независимо кой има по-голяма вина и дали другият човек ви е наранил или разочаровал, под всичко това е скрито сформирането на идентичност, а това е процес, който протича и у двете страни на едно приятелство. Вие се променяте, вашия характер, желания и очаквания от хората и животът също. И когато двама приятели се променят в различни посоки е нормално вие да поемете на север, а другият на юг. Може би не си давате сметка, че това е неизбежно. Навярно си казвате „Защо познавам хора, които все още са добри приятели с приятелите си от гимназията?“ Отговорът е, че тези хора са имали желанието, както и енергията и усилията да запазят това приятелство и въпреки това, това не означава, че това приятелство ще просъществува вечно.

Mоже би този тип „най-добра приятелка“ ни липсва, защото тя ни напомня за едно предишно наше Аз, което е било изпълнено с безброй много все още несбъднати мечти, голямо изобилие от несигурност, но най-вече ни напомня какво беше това да се смееш до сълзи?

Понякога обаче само едно разочарование или дадени наши очаквания могат да бъдат решаващи за нашите приятелства. Когато чуваме думите „ние ще сме възрастни и все още ще сме приятелки“ или пък живеем с очакванията, че най-добрият ни приятел би направил всичко за нас и че ще бъде наша подкрепа в трудни моменти, ние вече сме попаднали в капана на нереалистичните очаквания. Защото на кого не му се иска да има такъв приятел? На кого не му се иска да бъде значим за някого другиго? Ние хората искаме и искаме и не спираме да искаме и очакваме, а това много често ни вкарва в капани, от които няма измъкване.

2. Най-добрата ви приятелка в университета

„Преди няколко години се почувствах разочарована от най-добрата ми приятелка в университета. Беше един от хората, на които разчитах най-много за подкрепа, тъй като бяхме преминали през един общ етап от живота ни. И двете бяхме заминали да следваме в чужбина, и двете не познавахме никой, и двете бяхме уплашени от голямата драстична промяна в животите ни и имахме огромна нужда да почувстваме взаимната си упора. Всеки път, когато се прибирах от ваканциите си казвах „Всичко ще е наред, защото тя е там“. В крайна сметка и двете завършихме и се върнахме у дома. И дълго време вярвах, че нещата ще продължат, както досега, но внезапно животът й се промени драматично – по начин, който беше чудесен за нея. Тя се влюби. И все пак, от моя гледна точка, тя „изчезна“, както физически, така и емоционално.

Преживях редица емоции, някои от които бяха противоречиви. Например, бях щастлива за новата посока, в която животът й бе поел, но също така бях много огорчена, че вече нашето приятелство беше на второ място за нея. Тя спря да иска да се виждаме толкова често или по-скоро искаше да се виждаме само, когато приятелят й имаше негови планове. И в мен започна да се появява гневът, както и думичката „защо?“. Защо, когато бяхме в чужбина тя имаше време за мен и се интересуваше от мен, но в момента в който тя имаше физическата възможност да се вижда с приятелят й, тя беше готова физически и психически да изчезне от приятелството ни? Нима си мислеше, че като отбива номера да се видим един път в месеца, то по този начин продължаваше да поддържа приятелството ни?

Отговорът на всички мои въпроси, които започваха с думичката „защо“ беше, че приоритетите ни се бяха променили. Дали нейните приоритети бяха толкова променени, че вече аз не фигурирах в тях или по-скоро моите приоритети трябваше да се променят? В крайна сметка хората трябва да се променяме, приятелствата и връзките ни също, но това означава ли, че всичко в нашия живот има срок на годност? Иска ми се да вярвам, че не…. „

Мария на 25г.

 

Факт е, че животът винаги е в движение. Заблуждаваме се, мислейки, че отношенията винаги ще останат същите. Когато едни взаимоотношения се променят по начин, който не ви харесва, възниква гнева. Това е добре, но вместо да оставяте този гняв да се засили, си позволете да почувствате тъгата, която го съпътства. Консултацията с психолог и приемането на това като част от човешкия опит улеснява психическата болка и поставя началото на лечебния процес.

3. Най-добрата ви приятелка – колежка

Хубаво е да съчетаваме полезното с приятното. Работата се превръща в по-приятно място, където можете да отидете, когато в лицето на ваш колега срещнете приятел, защото се чувствате не само по-мотивирани да работите, но отивате с усмивка на работа. Чувствате се по-удобно да бъдете себе си и това ви позволява да мислите и работите извън границите. Но наличието на най-добър приятел по време на работа може да има и неблагоприятна страна за вас особено в случаите, когато имате дадени очаквания и грешна преценка по отношения на вашия колега или колежка.

Mоже би очаквате, че ако вие самите инвестирате спрямо някого и той или тя биха инвестирали във вас по същия начин. И под инвестиране имам предвид това да показвате, че искате да прекарвате време с другия, да показвате, че той или тя вие интересува като личност с интереси и хобита, в които вие също се преоткривате. Иначе казано искате тези колегиални взаимоотношения да се превърнат в приятелство в личния ви живот. Проблемът обаче е, когато имаме нереалистични очаквания и погрешна преценка.
Разбира се, звучи съвсем реалистично и възможно да създаваме приятелства и в професионалната ни среда, но когато личните проблеми прераснат и в професионалната ни среда, тогава вече нещата стават сложни и проблематични.

„ В офиса се запознах с една нова колежка и веднага си допаднахме. Имахме общи интереси и най-вече винаги ни беше забавно и приятно заедно. Започнахме почти веднага да излизаме на кафе, да ходим по барове и всеки ден на работа беше забавен и всичко това правеше работата ни много по-лека и приятна за вършене. Но когато тя замина да работи в чужбина, си дадох сметка, че аз бях тази, която беше превърнала нашите взаимоотношения в нещо, което те не бяха. Живеех с очакванията, че ние сме „най-добри приятелки“, които въпреки далечното разстояние продължаваха да бъдат най-добри приятелки. Исках от нея да се чуваме редовно, да пътуваме, за да се виждаме и всякакви такива неща докато в един миг не си дадох сметка, че имам не само нереалистични очаквания спрямо нея, но и погрешна преценка по отношение на това що за човек беше тя? Имах ли нужда от точно такъв „най-добър приятел“, който в действителност не искаше да ми бъде такъв? Имах ли нужда от това да се моля на някого да се сети за мен и да иска да прекара време с мен? И така безброй много въпроси не спираха да изникват в съзнанието ми докато най-накрая не стигнах до заключението, че погрешните ми очаквания и преценка ме бяха вкарали в една голяма драма, изпълнена с разочарование и гняв.“

Кристина на 29г.

 

В ситуации, в които разочарованието е предизвикано от предателство или разочарование, потърсете причините, поради които това се случва. Запитайте се дали разочарованието е причинено от вашите нужди, които не са били посрещнати. Или, може би ситуацията има нещо общо с вашето минало. Може да сте се почувствали разочаровани от вашето семейство или други ваши приятели. Опитайте се да разграничите миналото от настоящето. Посещавайки психотерапевт можете да създадете граница между миналото и настоящето, съсредоточавайки се върху настоящото разочарование. И ако трябва да направите нещо повече за вашето минало, то е време да излекувате онова, което се нуждае от лек и да намерите начини да посрещнете тези неудовлетворени нужди.

4. Най-добрата ви приятелка, с която отглеждате заедно децата си

Ако сте имали най-добра приятелка, с която заедно сте отглеждали децата си, то тогава знаете, че общите ви отговорности ви събират, но и ви разделят. Заедно пиете кафе докато децата ви играят, споделяте една с друга за трудностите, които срещате при отглеждането на децата и знаете, че няма друг човек, който да може да ви разбере по-добре от нея. Това е ценно приятелство, което желаем, защото не само получаваме подкрепа, но и се чувстваме така сякаш не сме изгубили всичките си приятелства и контакти, заради появата на детето.
Но защо този тип приятелство може да ни разочарова?
Понякога е трудно този тип приятелство да се задържи, защото се оценяваме като майки на първо място, а като жени второ. Децата порастват и вече като че ли няма за какво да си говорите, както и смисъл да прекарвате време заедно. Сякаш децата са били единствената причина вие да се виждате.

И така какво в действителност ние е убягвало в тези взаимоотношения?

Навярно и вие в някакъв момент от живота си също сте причинили разочарование на други хора, независимо дали умишлено или неволно. Опознаването на вашите несъвършенства е първата стъпка за разбиране на несъвършенствата на други хора. И накрая, независимо дали са ви наранявали или не, бъдете винаги отворени към създаването на нови приятелства.

А това, което ни е убягвало през цялото това време е, че най-важните взаимоотношения не са тези с нашите половинки или приятелите, а на първо място връзката ни със самите нас.

 

 Татяна Георгиева 

Психолог, София

Телефон: +359 897212144
гр. София, бул. Александър Стамболийски 205
блок А, етаж 4, офис 412
Към лентата с инструменти