Да осъзнаем собствения си саботаж: Защо се самонараняваме?
Едно от нещата, които най-много ме озадачават в живота, е способността на човешките същества сами да се саботират по пътя към щастието си.
По един или друг начин, всички ние сме правили лоши и вредни за нас неща, и то с ясното съзнание, че са такива: от малки прегрешения като забраненото парче шоколадова торта, което ще съсипе грижливо пазената диета (и усилия), до по-разрушителни и сложни процеси, като да започнем връзка, за която знаем, че ще завърши зле. Разбира се, тук следва да се споменат и по-крайни саморазрушителни действия – самонараняване, рисково поведение и пристрастявания.
Динамиката на саботажа е едно от основните предизвикателства, които ме карат да желая да изучавам дълбините на ума. Като психолог знам колко е трудно, когато пациентите осъзнават онзи агресивен аспект на човешката природа, подкопаващ стремежа към по-добър живот. Установяването на контакт със собствените саморазрушителни модели често е болезнен процес, съпроводен от объркване, чувство за безпомощност и понякога – още по-разрушително негодувание.
Защо продължаваме да го правим? Защо избираме съзнателно да объркваме живота си, когато всъщност стремежът ни е да се развиваме и вървим напред? Защо се оказваме заключени в нездравословни, саморазрушителни цикли на взаимоотношения, поведения, чувства? Преследваме упорито модели на страданието, знаейки, че те ще донесат със себе си още болка… И все пак – защо?
Третият закон на Нютон гласи, че “всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”. Представете си този закон, “преведен” в търсенията на човешкия ум – две инстинктивни сили в постоянна борба за надмощие: естествените начини и пориви за развитие, противопоставени на атаки, които служат за подкопаване на градивните усилия.
Фройд развива идеята за този конфликт като структура, управлявана от два враждуващи “лагера”: инстинкт към живота, или движението напред, стремежът към развитие и растеж (сексуални, творчески и инстинкти за оцеляване); и инстинкт към смъртта – противоположната сила, която търси унищожение (на себе си и/ или на други), разрушение и завръщане към неорганично състояние – смъртта.
Фройд развива тази концепция и във взаимовръзката й с мазохизма и т.нар. от него “принудително повторение”: непреодолимият импулс, който кара човек отново и отново да се поставя в болезнени ситуации, наподобяващи ранни (травматични) преживявания.
Ако приемем, че двойствеността между двата инстинкта – към живота и смъртта – се разпространява в начина, по който се чувстваме, държим и взаимодействаме един към друг на различни нива, то това може да ни помогне да разберем как работи саботажът.
В моята психологическа работа се натъквам на различни проявления на динамиката на саботажа. Те често са несъзнателни и са част от терапевтичния процес на пациента, за да осъзнае и работи върху тревожни чувства и преодоляването им.
Ето някои примери за такива несъзнателни проявления на саботаж и съответните им функции:
Невротична лоялност: Състояние, проявяващо се при хора, които гледат на майка си, баща си или друга важна за тях личност като на провал в живота, на безсилен, неуспял и слаб човек. В резултат, те несъзнателно си вменяват някакъв вид невротична преданост към “провалилия” се родител/ близък, уверявайки се, че няма да се издигнат над провала. С други думи, те възприемат идеята за собствен растеж и развитие като акт на предателство, което носи тежко чувство за вина и заслужава (справедливо) наказание. Справянето с живота – като цел и подходи – бива изправено на съд пред една вътрешна забрана, наложена от деструктивната, жестока част на ума. Нещо повече – невротичната лоялност би могла да се развие до състояние, което се обуславя и диктува от убеждението, че освобождаването/ раздялата с “победения” обект може, по един или друг начин, да доведе до унищожението му (например депресия, зависимости, самоубийство). Именно тук се появява саботажът на Аз-а, и той се появява с цел да се запази статуквото на невротичната лоялност, за да се избегнат по-нататъшни (предполагаеми) деструктивни действия.
Наказание: Саботажът може да бъде и форма на вътрешно наказание за забранени/ разрушителни желания, чувства, мисли и фантазии, които трябва да бъдат отблъснати от съзнанието. Често те са свързани с/ насочени към близки хора, което допълнително засилва усещането за вина.
Всеки от нас притежава своя “вътрешен съдия” – онази част от ума, която ни кара да се чувстваме виновни, ако правим/ мислим/ чувстваме нещо нередно, непозволено. Фройд я нарича “Свръх-Аз” – интернализирана версия на нашите родители, която ни контролира и може да ни накаже, ако действаме извън установените правила и норми. В този смисъл саботажът, насочен към Аз-а, представлява един смазващ Свръх-Аз, който наказва и осъжда според вътрешните закони на личността, които не се припокриват обезателно с външните такива.
Омнипотентност – чувството за всемогъщество: Психологията поставя омнипотентността между леката невроза и психозата, в случаите, когато е налице отричане на действителността. Усещането за всемогъщество се заражда естествено още в съвсем ранна възраст, когато бебето свиква, че всичките му желания биват изпълнени. При възрастните индивиди омнипотентността може да се прояви като саботаж към самия себе си в резултат на несъзнателен страх от провал или несигурност.
Отстъпление: Понякога моделите на саботаж работят в насока отстъпление от някои обезпокоителни чувства, които могат да са резултат от реални взаимоотношения. Моделът след това служи като начин никога да не се налага да се напуска зоната на познатото поражение, като защита срещу опасностите от действителни взаимоотношения, където загубата, разочарованието и болката винаги са възможни (и очаквани). Така подкопаването на себе си се превръща в по-малката злина.
Овладяване: Фройд свързва опита за контрол над обстоятелствата с опита да бъдат овладени минали ситуации, които са били болезнени или травмиращи. Затова собственият саботаж понякога се осъществява под формата на усилие да се поеме контрол върху страданието и болката, подобно на самонараняване.
Защита: Тя може да е толкова опасна, колкото и саботажът. В опит да се защити от разрушителните импулси към близките, човек се обръща навътре към себе си и попада в кръговрата на една саморазрушителна динамика. Пример за подобно състояние е депресията, при която омразата и гневът са обърнати навътре към самия пациент. В случаите на крайно авто-деструктивно поведение, като самонараняване или самоубийство, винаги стои въпросът: кой е човекът, който бива “пощаден” във външния свят, кого всъщност иска да нарани самонараняващият се?
Страх от разпадане: Тук отново саботажът се проявява като защитна мярка срещу промяната и опит за запазване на досегашната организация, без значение колко нестабилна и крехка би могла да е тя. За някои хора постигнатата зона на комфорт е единственият начин да се справят с житейските трудности и предизвикателства и напускането й е не само нежелано, но често – и немислимо.
Мазохизъм: Мазохизмът представлява удоволствие от страданието. Затова саботажът, в този смисъл, извлича перверзно удоволствие, което може да бъде постигнато чрез авто-атака или чрез поставянето на Аз-а в ситуации, които неминуемо ще причинят болка.
Всички тези значения и функции, които описах по-горе, наблюдавани в контекста на психологическата работа, водят до два прости извода: 1. Саботажът е разрушителен, но и защитен механизъм. 2. Докато човек не осъзнае силата и влиянието на моделите и повторенията на подкопаване на собствения Аз и не потърси помощ в тази насока, най-вероятното развитие е саботажът да продължи да се повтаря отново и отново.
Именно психологическата работа предоставя възможност за работа с тази вътрешна разрушителност, която трябва да бъде преживяна, разбрана и трансформирана в балансирана и позитивна връзка между пациента и заобикалящия го свят.
Как да спрете собствения си саботаж?
Ключът се крие във вашите страхове. Намерете ги. Назовете ги. Изправете се срещу тях. Само тогава ще можете да излезете от порочния кръг на собствения си саботаж.
Бъдете мили към себе си и търсете отговорност
Опитайте се да погледнете към себе си с любов и състрадание, като към малко дете, на което искате да помогнете. Помислете над въпроса, какво наистина желаете и какво ви спира да го сбъднете, и не забравяйте, че срамът от саботажа може да бъде огромна пречка за предприемането на действия в тази насока. Потърсете подкрепа от близък или приятел, на когото имате доверие и който да бъде до вас, когато поемете по пътя на собственото си щастие.
Прогонете страховете и лошите мисли
Отделете няколко минути само за себе си. Седнете и си представете какво би било да имате това, което искате дълбоко в себе си, какво би било в действителност да постигнете целта си. Представете си всяка стъпка. Запишете отрицателните чувства, ирационалните страхове и произволните мисли, които се появяват в съзнанието ви.
Ако си представите, че успеете да постигнете страхотна физическа форма, какви мисли изникват у вас след това? Може би се страхувате, че тренировките ще се превърнат в скучна и досадна рутина? Или се опасявате как въпреки всичко съпругът или приятелите ви се подиграват с вас, че посещенията ви в салона са напразни?
Запомнете: ключът към собствения ви саботаж се съдържа именно в тези страхове и мисли. Да се изправите срещу всичко, което ви дърпа назад и ви кара да се съмнявате в себе си, няма да бъде лесна задача. Но ако не се осмелите, ще изживявате дните си в неприятно съжаление и усещане за празнота и безсилие. Животът е прекалено кратък, за да не си позволите да сбъднете това, което най-силно желаете.
Отново: изправете се срещу страховете си
Ако продължавате да отлагате тази битка през цялото време, причинявате ненужни конфликти във взаимоотношенията си, както и у самите вас. Запитайте се: наистина ли искам да саботирам шанса си да бъда истински щастлив/а в живота? Кое е по-страшно от това, да не изживея целия си възможен и истински капацитет в живота?
Помислете къде се намирате сега и къде желаете да бъдете, и ще осъзнаете, че наистина не си струва енергията да саботирате шансовете си за успех само защото се страхувате, че няма да се справите. Много по-лесно е да се изправите пред страховете си и да „се провалите“, отколкото да продължите да се отказвате, преди дори да сте опитали. С други думи, не предавайте мечтите си и последвайте порива си да бъдете щастливи.