Разлика между специалистите по психично здраве

Разлика между психолог и психотерапевт

Каква е разликата между психотерапевт, психолог, психиатър, психоаналитик и консултант?

Между специалистите по психично здраве съществуват фундаментални различия, когато става въпрос за обучение, теоретична ориентация, подходи, техники, професионална акредитация и много други аспекти. В този пост бих искала да обърна внимание на някои от приликите и разликите в работата на психотерапевти, психолози, психиатри, психоаналитици и консултанти, с надеждата това объркване да бъде изяснено.

Психиатър: психиатрите са професионалисти, които са завършили ​​медицина и след това специалност „Психиатрия“, развивайки умения за диагностика и лечение на психични разстройства. От всички професионалисти, изброени в този пост, психиатрите са единствените, които имат медицинско образование и са лекари. Психиатрите оценяват пациентите, за да проверят дали тяхното състояние е следствие от физическо заболяване, комбинация от умствени и физически или стриктно психиатрични фактори. Те могат да предписват медикаменти, които помагат за регулиране на симптомите, свързани с психичните заболявания (напр. тревожност, депресия, шизофрения, биполярно разстройство и т.н.), както и да използват психологични интервенции като когнитивно-поведенческа терапия. Психиатрите могат да насочват хората към психотерапия или консултиране, ако смятат, че пациентът може да се възползва от такъв подход. Те често работят в институционални условия като психиатрични отделения или като консултанти в здравни служби или на частна практика.

Психолог: психолозите са професионалисти, завършили психология, а после магистърска степен по техен избор в областта на психологията (т.е. детско-юношеска, клинична, образователна, организационна). Психолозите изучават, оценяват, диагностицират, лекуват и умствените процеси и поведения. Те също така предоставят психологически оценки, като използват психометрични тестове, директно наблюдение и структурирани интервюта. Тези специалисти не са медицински обучени и – следователно – нямат правомощията да предписват лекарства.

Психотерапевт: Психотерапевтът е професионалист, изкарал следдипломно обучение по психотерапия, специализиран в работата с тези, които се борят с емоционални, психологически и други въпроси, свързани с психичното здраве. Психотерапията е т.нар. „говореща терапия“, за каквато не се изисква лекарско предписание. Психотерапевтите помагат на пациентите да разберат по-добре чувствата си, динамиката на връзките, травмите и преживяванията от миналото, както и настоящите трудности. Психотерапията се състои в посещение на седмични сесии (между един и три пъти седмично) от 50 минути, по време на които терапевтът помага на пациента да разбере и да работи върху своите борби. Въпреки че съществуват различни подходи (т.е. психодинамичен/ психоаналитичен, когнитивно-поведенчески, транзакционен анализ и т.н.), психотерапията обикновено разглежда начина, по който човек изживява себе си и другите, както и чувствата, произтичащи от тези взаимодействия. Процесът може да варира и по отношение на продължителността на терапията – от кратка до дългосрочна или безсрочна.
Консултант: консултантите са професионалисти, преминали курс за следдипломно консултиране, обучени да разговорят с хора, които се борят с емоционални взаимоотношения. Консултирането и психотерапията често се разглеждат като едно и също нещо, като мненията по този въпрос се разделят.

За мен консултиране и психотерапия не са едно и също. Въпреки че споделят много прилики по отношение на обстановката, подходите, факта, че и двете са терапии за разговори и т.н., те се различават както по отношение на изискванията за обучение, така и по отношение на способността да се работи с казуси според степента на сложност. Психотерапевтичните тренинги (особено в психоаналитичната психотерапия) обикновено са по-дълги, изискващи повече контакт с пациента, надзор и лична терапия. Курсовете за консултиране са по-взискателни през последните години, но все още има такива, които могат да бъдат завършени само за една година. Това оказва влияние върху работата на консултантите и психотерапевтите по отношение типовете проблеми, с които са готови да работят. Следователно консултирането обикновено е по-фокусирано и работи за преодоляване на симптоми и проблеми (като депресия, тревожност, стрес, травма). Психотерапията е по-дълъг и по-мащабен процес, често занимаващ се с по-задълбочени и сложни случаи (личностни разстройства, биполярно афективно разстройство, тежка депресия и т.н.) и с фокус върху разбирането и работата на симптомите, разстройствата и проблемите в контекста на личността на конкретния пациент. Разбира се, съществуват много изключения и променливи и това не е окончателно разграничение между консултантите и психотерапевтите.

Да обобщим: докато консултирането работи, за да помогне на човека да преодолее препятствията, пречещи на неговото развитие и личностно израстване, психотерапията има за цел да помогне на човека да реорганизира своя вътрешен свят и личност – две различни сфери, всяка със своята валидност, полезност и смисъл.

Психоаналитик: психоаналитикът е човек, който вече е квалифициран и опитен професионалист в своята сфера (психиатър, психолог, психотерапевт, социален работник), който след това преминава дълго и интензивно обучение, психоаналитична теория, работа с пациентите 5 пъти седмично, анализ под супервизия и посещаване на личен анализ, отново 5 пъти седмично. Психоаналитиците работят с хора, които желаят да получат опит от анализа, срещайки се 4 или 5 пъти седмично в продължение на няколко години, с цел откриване на несъзнателната динамика, засягаща начина, по който човек се чувства и отнася към другите. Психоанализата традиционно използва кушетка, на която пациентът лежи, докато анализаторът седи зад него, тълкувайки несъзнаваното според разказите на пациента по време на сесията. Психоанализата може да помогне на хората, които желаят да изследват вътрешния си свят, както и на тези, които преживяват по-сложни личностни проблеми.

Всички горепосочени практикуващи специалисти могат да предложат значителна помощ на тези, които водят по-леки борби, но и на онези, страдащи от по-трудни и сложни проблеми.